На 19 юни 1953 година Световният съвет на мира потвърждава предложението на международно жури и награждава посмъртно с „Почетната награда на мира“ българския поет Никола Вапцаров. „Наградата е учредена на Втория световен конгрес за защита на мира, провел се през 1950 година във Варшава. Делегат на конгреса е била майката на поета - Елена Вапцарова. Тогава съвсем спонтанно възниква идеята да се учреди международна награда за мир“, разказа в ефира на Радио Благоевград Светла Баяркова, директор на музейния комплекс в родния град на поета - Банско. Стотици са номинациите за наградата, специалното международно жури заседава през 1952 година във Виена и трябва да избере най-достойния сред многото достойни. Единодушно е решението почетната наградата да бъде за българския поет Никола Вапцаров. „Членовете на журито изтъкват на преден план човечността на Вапцаровата поезия, неговия кратък живот и непреходно творчество, и излязло от границите на България, посветено на любовта, вярата и надеждата“, каза още Светла Барякова.
На 19 юни 1953 година на своето заседание в Будапеща, Световният съвет на мира, под председателството на Фредерик Жулио Кюри, потвърждава предложението на международното жури и присъжда посмъртно „Почетна награда на мир“ на Никола Вапцаров. През декември същата година тя е връчена на Елена Вапцарова, майката на поета. По този повод в Банско са организирани грандиозни тържества.
Интервюто със Светла Барякова чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..