„България в момента изпитва глобален риск, който би могъл да се материализира в риск от така наречената стагфлация, т.с трайно нисък или не достатъчно ускорен ръст на брутния вътрешен продукт, съчетан с висока инфлация“, коментира за Радио Благоевград финансистът Румен Гълъбинов. Според него паричната и фискалната политики трябва да бъдат различни от досега прилаганите, като „доста по-внимателно трябва да подходим към две неща: изкупуване на дълга и инвестициите, като за предпочитане е да имаме повече инвестиции“.
Румен Гълъбинов смята, че утвърдените с актуализацията на държавния бюджет мерки съдействат в известна степен за запазване на стандарта на живот и покупателната способност на българина. „Но без капиталови програми, без тези инвестиции за които говоря, трансформирането към повече социални програми, към социални плащания няма да съдействат съществено за ръста на брутния вътрешен продукт. А някои от тези мерки пряко влияят на паричното предлагане и може да се стигне до по-висока инфлацията, да действат повече проинфлационно, отколкото антикризисно“.
Експертът прогнозира, че ако инфлацията в България продължи да се движи, така както от началото на годината, възможно е в края на 2022 година да бъдем неприятен изненадани от инфлация на нива от 20%. „Трябва да се съобразим и да наблюдаваме движението на лихвените проценти, особено в еврозоната, трябва да се наблюдава внимателно пазара на труда и заетостта. Не трябва да допускаме да има задържане на търсенето и спад на потреблението“, посочи още Румен Гълъбинов.
По повод решението за приемане на Хърватия в еврозоната от първи януари 2023 година, Румен Гълъбинов припомни, че през юли 2020 година, България и Хърватия заедно влязоха в чакалнята на еврозоната. „В Хърватия успяха да удържат инфлацията около 9% средно годишно ниво, което не се отличава много от 8.1%, колкото е в края на месец май на едногодишна база инфлацията в еврозоната. Така че ние с нашата 15.6% инфлация стоим по друг начин“.
Интервюто с Румен Гълъбинов чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..