Възможно е още тази есен българският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ да отведе поредната българска експедиция до Антарктида. В това се надява лекарят Атанас Пелтеков, който вече 5 пъти е бил на ледения континент и се вярва, че отново ще има тази възможност. В продължението на разговора с него в рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“ по Радио Благоевград, той разказва за това, как минава един ден на българската база на остров Лиевингстън и защо е важно, България да има собствен кораб, с който българските експедиции да стигат до ледения континент.
„Обикновено неделята е почивен ден на българската база, но не всяка неделя, защото това зависи от задачите, които имаме и от времето, за което трябва да ги изпълним. Иначе, един ден на базата преминава по следния начин – сутрешна закуска, с брифинг затова, днес какво трябва да свършим, като това е съобразено почасово с климата за деня – вятър, вълни, море, сняг, всичко това се съобразява. Това е до обяд, ако няма задачи, които изискват повече работа на терен. Следва обяд, малко зареждане на батериите, защото работата на открито и влажно е уморителна и тежка. След това, работа до 8 ч. вечерта. От 8 до 9 ч. трябва да хвърлим мръсните дреги да ги изперем и да се оправим. След 9 ч., вечеря докъм 10 ч. След това гледане на филми и клипове, слушане на музика и разговори, с чаша питие, например. Имаме специално обособени помещения, където можем да правим тези неща. Около 12 ч. през нощта това нещо приключва, защото на другия ден стартира същия процес“ – обяснява д-р Атанас Пелтеков, как преминава един обичаен ден на Антарктика.
Според него, понякога животът на българската база изглежда скучен, но това се променя, когато някой от учените намери откритие, непознато досега. Лекарят приключенец споделя, че не е невъзможно още тази есен, българският научно-изследователски кораб да стигне до Антарктида.
„Корабът „Св. Св. Кирил и Методий“ не е новина, а е постижение на нашата наука, военоморски сили, на нашата държавност, ако щете. Това е ново ниво на нашата наука, защото нашият кораб е научно-изследовалтелски, той е модифициран за това. Той дава възможност на място да се използват възможностите на лабораторията на самия кораб, тоест, дава възможност на нашите учени да стигат до точки на острова, до които не можехме да стигнем с надуваемите ни лодки. Така, че военоморските сили правят чудеса от храброст, за да може този кораб да излезе на вода в най-скоро време. Прогнозата е, че макар и трудно, имаме шанс още тази година българският кораб „Свети Свети Кирил и Методий“ да бъде в Антарктика. Лично аз стискам палци“ – сподели още лекарят антарктик.
На въпрос, дали той също ще бъде на този кораб, д-р Пелтеков отговори, че това е негово огромно желание, но решението зависи от хората, които се съобразяват с много неща, когато се сформира екип за базата.
„Ще присъствам на Антарктика всеки път, когато ме одобрят за пътуване. Ако някой камък там бъде кръстен на мое име, ще е изключително постижение за мен на първо място, разбира се, второ за нашия град, със сигурност. Да не говорим за многообройните ми приятели и роднини, които знам, че изживяват всяко мое пътуване, като тяхно свое. Така, че това ще бъде и за тях“ – споделя с усмивка д-р Атанас Пелтеков.
„Благоевградската лудост и македонска жилка“ са онези неща, които провокират приключенския дух на лекаря и осмислят всяка негова „лудост“. За новото му хоби – подводното гмуркане, ще ви разкажем в продължението на рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“, скоро по Радио Благоевград.
Чуйте повече в разговора на Биляна Славчева с Атанас Пелтеков:
Инспекторите от Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" вече ще могат да използват стоп-палки при проверка на автомобили за незаконен улов и белезници при задържането на бракониери. Новите правомощия на служителите на ИАРА станаха факт след промени в Наредбата по Закона за рибарство и аквакултури, уточни за Радио Благоевград началник на..
Отправяме вниманието си към изкуството в малките населени места. Там, където киното и театърът не са даденост, както за хората в големия град, а огромна нужда, до която децата и младежите е трудно да се докоснат. Пренасяме се в малкото селце Копривлен в община Хаджидимово, където читалището и училището са единственият мост между децата и..
Каква е Аз-ефективността на учениците в община Благоевград и доколко те оценяват грамотността си по роден език и по чуждите езици, които изучават. Задълбочен анализ на тези ключови компетентности направиха преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“, ръководени от доц. д-р Зарина Маркова. За проучването те анкетират и възлагат различни писмени задачи на..
Гражданите подкрепиха експертната позиция на WWF срещу спорните промени, които биха позволили провеждане на сечи с цел прокарване на просеки за тежки дърводобивни машини – харвестъри. За малко повече от две седмици, над 5000 души се включиха в инициативата на WWF и изпратиха до Министерството на земеделието и храните..
„Това е поредната стъпка към нашата пълна интеграция в европейското семейство“, заяви евродепутатът от ГЕРБ–СДС/ЕНП Илия Лазаров, по повод присъединяването на България към Шенгенското пространство. Според него този успех е част от историческите решения, започнали още през 1999 година с преговорите за членство в Европейския съюз, преминали през..
Зелена през пролетта, златиста през лятото, огнена през есента и снежнобяла през зимата – природата в България има четири сезона и всички те си струват гледането. За разлика от хитовите сериали, които чакаме с нетърпение пред малкия екран, сезоните на природата са ограничени. Нещо повече. Можем да загубим и тези, които имаме. За да не позволи това..
От 1-ви януари 2025-та година отпада сегашният граничен контрол на пунктовете към Гърция и Румъния. Преминаването ще става свободно, като граничният контрол ще бъде в една 30- километрова зона и то само по необходимост и по преценка на граничните власти. В студиото на Радио Благоевград бившият вътрешен министър проф. д-р Веселин Вучков обясни..