Спомени за необикновения живот на архитект Лазар Парашкеванов, проектирал и построил сградата на старото кметство в Благоевград, разказа архитект Коста Сандев. Това беше темата на първия от поредицата разкази в новата инициатива на регионалната библиотека „Д. Талев“ Благоевград „Недоизказани истории“. Архитект Сандев ни върна един век назад и разказа истории от живота и работата на този талантлив българин, сравняван с Леонардо да Винчи.
„Лазар Парашкеванов е едно голямо име в българската строителна практика, архитектура и култура, много голямо име. Преди около месец в София имаше представяне на цялостното му творчество с изложба, с материали. Той беше оценен като една личност с национално значение“ – споделя арх. Сандев.
Лазар Парашкеванов завършва висше образование в Политехническия университет в Бърно, Чехия около 1920 г. Там получава две специалности - архитектура и строително инженерство, т е. няма нужда от конструктори, когато започва да реализира проектите си. Образованието му е било на високо европейско ниво. „Той не остава в Европа, както по днешно време става. Учим там и там оставаме. Лазар Парашкеванов се връща в България. Тогава попада под влиянието на земеделците, защото е от такова семейство на земеделци от село Хотница, Велико Търново. Там е роден, има четири сестри и по-малък брат. Фактически това му потекло може би го предразполага да приеме земеделските идеи на Александър Стамболийски и става негов близък приятел“ – коментира арх. Сандев и продължава: „Когато убиват Стамболийски, започват гонения на всички прогресивни хора. Лазар Парашкеванов също попада под тая злостна идея да се репресират прогресивните хора и е интерниран в Горна Джумая“. Лазар Парашкеванов тръгва за Горна Джумая с акредитационно писмо. Всеки друг на негово място би отворил писмото, за да види какво пише в него. Парашкеванов обаче не го отваря, пристига в Горна Джумая и веднага се представя на кмета Мечкуевски, на когото предава писмото. Кметът разпитва младия мъж, защото вижда пред себе си един представителен човек, добре облечен, интелигентен, знаещ пет езика. Мечкуевски е впечатлен от Паршкеванов, който разказва, че е архитект, инженер. По време на разговора кметът отваря писмото, в което пише: „Приносителят на писмото да бъде ликвидиран!“ Мечкуевски къса писмото и го хвърля. Дава задача на Лазар Парашкеванов да направи план на центъра на града и да изработи проект за сградата на кметството. „И така, младият архитект първо разработва идеята за центъра, за тези много улички. Този център е много характерен. В нашия площад се вливат девет улици. Софиянци се хвалят с „Петте кьошета“. Ние имаме девет кьошета и по този начин се оформя площадното пространство. Нашият площад, това разкрояване на дребни улички е дело на Парашкеванов. Даже самата сграда е оградена от четири улици. Самата сграда е квартал.“ – споделя арх. Сандев. Той разказва, че цялото население на Горна Джумая участва в градежа. Всички мъкнат камъни с каруци, с волове, с каквото могат. Основите на кметството са дебели по един метър и те са каменни. Седем попа участват в освещаването на Първата копка.
„Сградата на кметството в Благоевград е гордост за нас. Имаме такава сграда от този виден архитект, който е сравняван с Леонардо да Винчи“ – допълва още арх. Сандев.
След работата си в Горна Джумая, Лазар Парашкеванов заминава за София. Негова е идеята за създаването на кооперативните жилища, участва активно в изработването на осветлението на София, избира мястото и прави проекта на стадиона „Герена“. Сградата на гимназията в Кочериново също е негово дело.
Видният български архитект Кръстев, когато вижда сградата на кметството в Благоевград, казва само две думи: „Сграда с характер“.
Днес в сградата на старото кметство се помещават различни институции. Сградата е със статут на Паметник на културата от местно значение.
Какво разказа още арх. Коста Сандев за живота и работата на видния български архитект Лазар Парашкеванов можете да чуете в звуковите файлове.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..