Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“ носи името на писателя географ Владимир Караджов. Той е доктор по география, преподавател е в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Автор е на три творби – „Етиопска приказка“, „Океанска приказка“ и „Алени строфи от Аликанте“. Наградата „Владимир Н. Караджов“ се присъжда за най-добър разказ. За нея могат да кандидатстват всички пълнолетни граждани на ЕС с авторски произведения на български език. Творбите оценява д-р Караджов, негов е ангажиментът да оцени и осигури наградата.
Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“ тази година печели разказът „Стрела на съвестта“ от Мирослава Дачева. Специалната насърчителна награда „Бъдеща звезда“ получава Евгени Спасов за разказа „Илюзията на един голям цирк“. Наградите бяха обявени на 19 юли, рождения ден на Владимир Караджов.
Водещ: Защо един млад човек, доктор по география, преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград, сам автор на произведения, учредява награда?
Владимир Караджов: Учредих я! Така внезапно ме осени идеята, че докато обсъждах какви да бъдат нейните правила, направо ги публикувах в интернет. Нямах много време да мисля дали идеята е много добра. Някакво вътрешно чувство ме караше да я създам поради следната причина. Слава богу, животът е бил щедър към мен и съм се научил, че е хубаво да даваш, да подкрепяш. Много по-важно от парите е да кажеш една добра дума на начинаещ автор, да го подкрепиш. А в този случай то става формално. Т.е. ти, давайки му награда, ти официално си го подкрепил, че той умее да пише добре. И всяка година така да променяш живота на един човек, не е никак малко. И затова тази идея много ми хареса. Буквално не можех да спра и да не я реализирам.
Водещ: В първото издание на този конкурс колко автори изпратиха свои творби?
Владимир Караджов: Аз очаквах да получа повече творби, но все пак задоволително число, двуцифрено, няколко десетки. Аз очаквах 100. Но просто нямаше време да се разгърне кампанията. Наградата беше създадена буквално преди три месеца. Тя има парична премия, статуетка и диплом в рамка, който ще бъде изпратен. Аз в началото се притеснявах, че ще ми изпратят някакви разкази, които са слаби, които не стават за нищо. Точно обратното. Това беше урокът, който аз научих. Получих такива хубави творби, всяка съвсем различна като звучене, като стил, отразяваща точно различния човек, който я е писал. Аз научих моя първи урок, свързан с наградата. Талант има у всеки!
Водещ: Тези млади таланти на какви теми пишат? Любовта ли е основното, което прозира като сюжетна линия в техните разкази?
Владимир Караджов: Не! Учудващо е, че е повече мъката. Аз даже това го написах като коментар в статията към обявяването на победителя. Защо всички хора толкова искат да пишат за сърцераздирателни истории? Направо ти се къса сърцето!
Водещ: Имате ли отговор на този въпрос?
Владимир Караджов: Имам, имам. Робуват на еднакви стереотипи, че е по-въздействащо за разплачеш читателя. Обаче това е по-лесното въздействие. По-трудното е да го разсмееш. Защо търсим все това стереотипно мислене, драма, драма от древногръцките времена, та до днес да се котира драмата. За щастие не всички бяха така. Може би 60% бяха много тежки. Трябваше да правя почивки, да ги премислям, да съпреживявам и доста се натоварих в единия от дните. Но в другия се оказаха едни весели, жизнерадостни. Имаше и любов, разбира се! Имаше и здравословни проблеми, цирк, лов, какво ли не.
Водещ: Вие лично оценявате творбите. Как преодолявате субективния фактор?
Владимир Караджов: Разбира се, всеки е абсолютно индивидуален характер и с предпочитания. Аз оценявам еднакво добре и тъжните, и веселите разкази.
Водещ: По какви критерии ги оценявате?
Владимир Караджов: По собствените ми критерии, които в течение на времето съм изградил. Първият е въздействието, което оказва върху читателя. Аз се запитвам как се чувствам, наблюдавам се след прочит. Дали ме е разплакал? Даже разказът, който спечели, беше един от тъжните. Той буквално ме разплака. Използвах един резервен таен член на журито. Няма да го обявя, защото той не иска. Станахме двама. Тя също плака на този разказ. Той просто беше много въздействащ и го наградихме с голямата награда. Защо сам ги оценявам? Защото искам да застана с името си. Ако дам на други хора, те няма да имат моите стандарти и аз не мога да застана зад техния избор. Щом аз осигурявам наградите, правилата, работата по четенето и всичко останало, значи аз трябва да определя кой е победител. И съм написал, естествено, че една творба ако не е спечелила тук, това не значи, че е лоша. Този разказ печели просто моята награда, а не изцяло някаква универсална награда за най-добро писане.
Водещ: Как се казва тъжният разказ, който спечели?
Владимир Караджов: „Стрела на съвестта“ от една млада авторка Мирослава Дачева. Не я познавам. Аз не познавам никой почти. Срещнах едно, две познати имена. Момиче от Северна България. Аз така създадох правилата на конкурса, че да елиминираме максимално човешкия елемент като взаимоотношения. Всички разкази бяха подавани само по имейл. Наградата ще бъде изпратена по куриер, а паричната сума по банков път. Така че да няма никаква допирна точка между кандидат и жури. Обявихме и една допълнителна награда. Тя е за разказа „Илюзията на един голям цирк“ от Евгени Спасов. Това е българин, който живее в чужбина от години. И тук имах дилема дали да наградя тази творба, защото тя съдържаше правописни грешки от човек, който е позабравил българския. Но разказът беше толкова хубав и вълнуващ, че въведох нова награда и тя се нарича Специална насърчителна награда „Бъдеща звезда“ към Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“. И той ще получи диплом и 50 лв. премия.
Водещ: Къде можем да прочетем разказите?
Владимир Караджов: Желая всички да отворят Google Владимир Караджов литературна награда и там ще намерят на моя сайт поместени двата разказа. Там е и съобщението по награждаването. А пък аз съм написал кратка рецензия на всеки един разказ, който е пристигнал. По имейл ще ги върна до техните автори и това ще бъде моят подарък за всички останали участници.
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Цените на храните – защо растат и как могат да бъдат овладени? Темата бе сред акцентите в предаването “Събития и личности”. Ръстът на цените на храните остава една от най-големите тревоги за българските потребители. В интервю за Радио Благоевград, Иван Христанов, който е лидер на “Единение” и бивш зам.-министър на земеделието и храните, анализира..
На празника на виното и любовта потърсихме поетесата Маргарита Петкова, за да разговаряме с нея за любовта във всичките и измерения. Дамата на българската поезия има издадени над 20 стихосбирки и основният климат в тях е както тя казва любовта. На дълго и на широко обсъдихме любовта, но съветът, който даде беше уникален - когато ви се случи любов..
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..