Музеят в Благоевград с участие на Международен конгрес по нумизматика във Варшава

Международният конгрес се провежда на всеки шест години и представлява световно признатото събитие от най-високо ниво в областта на нумизматиката. Конгресът е част от политиката за популяризиране, опазване, валоризация и развитие на материалното и нематериално културно наследство. Това е уникална възможност за куратори, историци, професионални експерти, колекционери и всички участници да се срещнат помежду си и да споделят своята страст, както и да представят най-новите постижения в науката. Участието на такъв форум повишава авторитета на европейско и световно ниво и допринася да бъдем разпознаваеми в световните нумизматични среди. Това е и изключителна възможност за популяризирането на българското културно наследство и в частност нумизматичните колекции на българските музеи. Подборът на участниците се извършва по най-високи критерии от международна комисия, година преди провеждането на конгреса. За първи път от България има над 10 представители на този конгрес с участието на музейни специалисти от РИМ Благоевград, РИМ София, РИМ Стара Загора и от Софийския университет.

Фурор в нумизматичната наука предизвиква изследването на д-р Нина Хаджиева, нумизмат, куратор на нумизматичната колекция на РИМ Благоевград. Тя участва в панел „Тракия“ и „Северна Гърция“.

„Аз исках да представя едно много емблематично съкровище за Югозападна Тракия – съкровището от Скребатно. Такова няма регистрирано от тази епоха, 6-4 в.пр. Христа. Такова друго съкровище няма регистрирано до ден днешен не само в България, на Балканите, но и в света. Тези съкровища рядко достигат до музеите. Те се намират, но се разграбват, разпиляват от иманяри, от колекционери и т.н.“ 

Д-р Хаджиева посочи за слушателите на Радио Благоевград каква е методиката, по която се работи при изследването на монетите. Монетите се изследват като тегло, номинал, като изображения и иконография. Стига се до момент, в който не може да се продължи. Нейната идея е да се направи анализ на монетите от конкретното съкровище.

„Ние изследвахме с един специален инструмент, нарича се XRF фруоресцентен анализатор, който изследва съдържанието на метал в монетата. Показва колко процента е среброто, златото, медта и какви други елементи има. Това е следващата стъпка в науката нумизматика, защото ние по този начин можем да хванем фалшиви монети. Друго, много важно за мен е, че аз искам да докажа, че тези монети  и металите, от които са изработени, са от Тракия, от Родопите, Западните Родопи, долината на Средна Места и полето на гр. Гоце Делчев. Монетите са направени от висок процент сребро, между 97 и 99.9 чистота на среброто. Целта е да се направи достатъчно добра статистика, да има обем от такива анализи, за да може в един момент статистически да направим заключения. Аз сега направих първите няколко стъпки. Тези монети досега в науката се наричат тасоски. На остров Тасос обаче такива монети няма, а 200 години в цял свят тези монети се водят тасоски. Те са тракийски монети. Тяхната концентрация реално е точно в средното течение на река Места, гоцеделчевското поле  и Западните Родопи. Там е най-голямата концентрация. Това е нещо интересно за световната нумизматика. Хората доста се заинтересуваха, защото това е подмяна на една  двеста годишна повтаряна мантра и досега всички знаят, че това са тасоски монети, че са гръцки монети и в един момент  идва някои и казва: Не! Това са тракийски монети, т.е. ние по някакъв начин подкопаваме цялата научна литература до този момент. Но в крайна сметка науката е точно затова, да оборва и да доказва хипотези и да изкарва истината“.

Д-р Нина Хаджиева продължава изследването върху монетите от съкровището в Скребатно.