Курортният египетски град Шарм ел Шейх е домакин на 27-та годишна Конференция на ООН по изменение на климата, наричана още среща на страните – COP27 (англ.: conference of parties). В нея участват делегати от над 190 държави, както и на представители от гражданското общество. Начало на форума даде срещата на върха на световните лидери, която се проведе на 7 и 8 ноември 2022 година. България бе представена от президента Румен Радев.
„На тези срещи на върха се определят политиките за десетилетния напред“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Николай Петков, експерт и координатор на проекта „Променяме се с климата“ на екологичното сдружение „За Земята“ и част от младите автори на платформата „Климатека“. Той напомни за постигнатите споразумения на миналогодишната среща в Глазгоу, като „останаха за тази година да се определят как точно страните ще актуализират своите така наречени национално определени приноси и това трябва да се прави на всеки 5 години, а вече с две години се изостава“.
Младият учен посочи още належащи въпроси за решаване: прекратяване на субсидиите за изкопаемите горива; начините за намаляване на емисиите; механизма за подкрепа на по-слабо развитите държави, които все повече са засегнати от климатичните промени; създаване на фонд “загуби и щети“. „За съжаление донякъде е неизбежно за Европа, поне в краткосрочен план, да се върне към някои изкопаеми горива. Но на това не бива да се гледа като нещо дългосрочно и като оправдание“, коментира Николай Петков връщането в много европейски страни към въглищата: удължаване на живота на въглищни електроцентрали; отваряне на вече закрити такива; преобразуване на газови електроцентрали във въглищни. „Да, имаме нужда от повече енергия, но науката е категорична по въпроса, че нови инвестиции в нова инфраструктура, било то за втечнен газ от Америка или газови тръбопроводи, става недопустимо. Ако искаме да ограничим повишението на земната температура до безопасното равнище“.
Световната среща за климата COP27 продължава до 18 ноември 2022 година, като всеки ден е с тематичен акцент, а паралелно с преговорите се осъществяват и разнообразни съпътстващи събития.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..