Тeодор Ушев: Все по-малко виждам хора, склонни да се променят

Избрахме за заглавие тези думи на Теодор Ушев от разговора му с Георги Гаврилов, защото са и отговор, и въпрос на и за всичко, което води към енергийния център на това интервю: промяната, как можем да влияем на вече променящото се, има ли я волята за това, какви са „инструментите“, които я правят възможна, „механизмите“, които я спират…

В разговора – записан след премиерата на филма "φ 1.618", режисиран от Тео Ушев – който можете да чуете изцяло, е казано и:

„Представете си човек, който не е правил нищо друго, освен да преписва книги. Той е съставен от цитати, той е книгите, които е преписвал… Осъзнах, че Криптон е мое алтер его. И си казах „Щом правя филм за един преписвач, тогава ще направя „преписан“ филм, „копиран“ филм. Затова и вмъкнах всичките тези цитати от мои любими филми вътре – много от кадрите са буквални цитати и заемки от филмите, които харесвам. Същото се отнася, освен за филми, и за художници – много картини са цитирани, като сцени, като кадър Много важно беше за мен да накарам актьорите да „не играят“. Непрекъснато им повтарях „По-малко, по-малко“ (този фрагмент цитираме като тема за размисъл на критиците – ако превръщат в прицел на своята критика това, което режисьорът е искал да направи, сочейки го като недостатък, свидетелствайки, че той е успял да направи това, което е искал да направи, какво критикуват? Един от отговорите на Ушев в интервюто е „Всеки гледа различен филм“).

И: „Никога не съм бил икономически емигрант. Аз съм „културен емигрант“. Бих се върнал в момента, в който усетя една културна база, една културна, артистична атмосфера и маса, която е готова да направи една миниреволюция в културата и общественото съзнание. Хора, които са чисти, идеалистични – хора, които искат да променят средата… Въпросът не е в бройката, а в силата, която да промени тази атмосфера. Когато се появят едни такива малки пространства (бел. ред.: сочи към пространството на „Хралупата“, в което се провежда разговора) – знаем, че когато тръгват явления в културата, те винаги тръгват от едни такива малки места, от едни независими пространства. Обаче за да се развият тези пространства, трябва да има финансова помощ от някой. Критична културна маса, която да потребява културата, която тези места произвеждат. И когато тази маса се разрасне до мащаби, близки на мейнстрийма, когато тези малки културни създавания се разширят до размерите на цялата държава… тогава имаме налице трансформация, която е готова да направи революция в културата. И това по-скоро не е революция – това е еволюция. И когато има много такива хора, аз с удоволствие бих се върнал и бих участвал в този процес.

Въпросът е, че тази група трудно се създава в България, защото съзнателно, съзнателно така наречените „финансиращи органи“ вкарват разнобой между тях чрез начина си на финансиране…“.

В интервюто можете да чуете още:

„Всяка диктатура се продава в началото като „повече свобода”.

„Всяко стихотворение, всяка книга, всяка картина, всеки филм е инструмент за поправяне на света“.

„Изкуството трябва да е честно. Това е единственият начин по който може да се интепретира и критикува изкуството – доколко то е честно“.

Чуйте целия разговор: