Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Зорница Спасова: Нужни са иновации за по-зелени производства в козметичната индустрия

Човек не е много  склонен да жертва комфорта си, може би по-скоро ще се разчита на иновации в козметичната индустрия, на по-зелени производства, „claim friendly“ серии, към които да се насочат потребителите. Защото само  промяна на потребителското мислене не е достатъчно. Необходимо е да се вложи интелект в създаването на нови продукти“, коментира за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването. Като автор за платформата „Климатека“ и част от проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“, д-р Спасова изследва темата за климатичните промени и козметичната индустрия. Изборът е продиктуван от факта, че „козметичните продукти се използват от всеки човек. Така както не можем без въздух, вода и храна - не можем и без сапун. Освен това темата не е толкова проучена и исках нещо ново да вложа в работата си. А и скоро преминаха коледно-новогодишните празници, а козметичните продукти са един от предпочитаните подаръци. Те особено вълнуват младите хора и затова искахме да стигнем до по-широка аудитория“, подчерта д-р Спасова.

Радио Благоевград също участва в проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“. Поканата дойде от екипа на платформата „Климатека“. Проектът е международен и в него освен България,  участват Сърбия, Унгария и Румъния. Сформираните  екипи от учени и журналисти избраха разнообразни теми, но всички насочен към климатичните промени. Екипът: д-р Зорница Спасова и Росинка Проданова се спряха на  темата  „Климатичните промени и козметичната индустрия“.

Анкетата, която направихме в Благоевград категорично потвърди нейната актуалност. Според част от участниците в анкета, връзката между климатичните промени и козметичната индустрия е негативна. Други не са се замисляли, защото „този въпрос не е бил на дневен ред“. Но нито един от анкетираните не е готов да се лиши от козметичните продукти, които използва в момента и не може да си представи времето, в което ще бъдат ограничени ресурсите дотолкова, че да не можем да си позволим да се къпем, например.


Глобалният козметичен сектор е мащабна индустрия, която причинява редица екологични проблеми: пластмасово замърсяване; замърсяване на въздуха, химическо замърсяване на океана, загуба на биоразнообразие, потребност от голямо количество енергия, използване на детски труд, опити върху животни. „Друг съществен проблем, свързан с парниковите емисии, е обезлесяването, като на първо място се освобождават големи територии за производството на суровини за козметичната промишленост. Изчислено е, че заради опаковките от дървесни продукти, всяка година се изсичат 18 млн. акра гора. Според американката Джесика ДеФино - репортер и критик на индустрията за красота и автор на бюлетина „Непубликуемото“, дори в „устойчиви“ продукти са внедрени съставки, които са направени въз основата на изкопаеми горива“, разказа още д-р Зорница Спасова. Младият учен коментира и обратната връзка на въздействие: климатичните промени върху козметичната индустрия. Оказва се, че засушаванията, екстремните климатични явления са се увеличили 3-4-кратно през последните десетилетия. Всички те влияят върху селскостопанското производство не само за храни, но и на суровини за козметичната промишленост.  „Също така самите кремове, червила, всяка козметична продукция се разваля  по-бързо при високите температури. Особено уязвими са кремовете, така например хиалуроновата киселина започва да се разгражда при около 37 . Високитетемпературиса причина за повишаване нивата на приземенозон, койтоумножавасвободнитерадикали, увреждаклеткитеисесвързаниспояватанабръчки, преждевременнопобеляванеикосопад“, посочи д-р Зорница Спасова.

Цялото интервю с д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Кристиан Вигенин

Кристиан Вигенин: България трябва да влезе в еврозоната без риск за икономиката

БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП.  Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..

публикувано на 31.01.25 в 11:46
Димитър Найденов

Димитър Найденов: ГЕРБ саботира приемането ни в еврозоната

Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..

публикувано на 31.01.25 в 11:28

Годината на Зелената дървена змия: Какво ни предстои и как да привлечем изобилието в нея?

За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..

публикувано на 30.01.25 в 18:50

Да спасим културното наследство в село Извор

Продължава дарителската кампания  за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..

публикувано на 30.01.25 в 17:18

Над 8000 тютюнопроизводители ще получат подпомагане за 2024 година

8 528 са тютюнопроизводителите, които ще получат подпомагане по Схемата „Преходна национална помощ за тютюн“, за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7 272 производители са заявили 8 543 183 кг. „Басми“, 731 производители - 871 452 кг. „Каба-Кулак“, 455 производители - 1 975 847 кг. „Бърлей“ и 70 производители - 5..

публикувано на 30.01.25 в 15:00

Цените на храните в Германия са почти като в България, за разлика от доходите

„В Германия се живее спокойно и добре, цените на храните са почти като в България, но данъците са доста по-високи“. Такива са впечатленията на нашия редовен слушател Сашо Симеонов, който през лятото живее в родното си село Бабинска река, в община Бобов дол, а зимата пребивава при свои близки в Берлин, Германия. Специално за рубриката..

публикувано на 30.01.25 в 13:56

Европейските общества трябва да се вглеждат внимателно в процесите на Балканите

В Сърбия в момента текат процеси, които може да повлияят на ситуацията на Балканите. Поводът за тези протести, от българска гледна точка, е прозаичен – корупцията по всички етажи на властта. Но опозицията в Сърбия използва тази нещастна кончина на хората в Нови Сад, за да се опита отново да промени ситуацията в страната и ако може да свали президента..

публикувано на 30.01.25 в 12:02