Фишинг измамите и опасността, която крият

„Фишинг измамите и как да се предпазим от тях“ – тема, която коментира гл. ас. д-р Силвия Петрова, преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград в рубриката „Капанът фалшиви новини“ на БНР-Радио Благоевград. Рубрика,  която предоставя на слушателите лесни стъпки за проверка на фактите  и идентифициране на невярната медийна информация.

  „Фишинг измамите са новото нормално, така да се каже. Колкото повече използваме интернет, толкова повече ни заплашва опасността да станем жертви на подобни измами. Фишинг измамите са лъжливи съобщения, които имат за цел да ни накарат да споделим лична информация – ЕГН, номер на лична карта, банкови данни“  - каза д-р Петрова. Тя определи няколко групи фишинг измами, които се срещат най-често в България. На първо място са съобщенията, които се получават по имейл – най-често от банка и финансова институция, от НАП или куриерска компания, в които ни съобщават много спешно да споделим лична информация – ЕГН, банкови карти, сметки, пароли. „Характерна черта на този основен тип фишинг измами е, зловредният подател ни сочи да отворим прикачен файл и да кликнем върху определен линк. В тези два случая комютърът или телефона ни се заразява със зловреден софтуер, след което щетите могат да бъдат огромни и непредвидими. Затова основното правило е: никога не отваряйте прикачени файлове и не кликвайте върху линкове. Банката и НАП никога няма да поискат да предприемаме такива действия. Добре би било, когато  получаваме такива имейли от банки или НАП да сигнализираме като съвестни граждани, за да предприеме съответната институция определени действия.“

  Характерни са и телефонните измами, които продължават да съществуват. „Ако получите телефонно обаждане от човек, който се представя  като работещ във финансова институция и настоява да му предоставите лични данни – не ги споделяйте, независимо колко спешно и настоятелно звучи“.

  Трета голяма  група фишинг измама, която е най-опасна и набира популярност в България са т.нар. романтични измами. „Свързани са със социалните мрежи или приложения, в които различни хора се оглеждат за романтичен партньор. Знаете, че приложението „ Tinder“ набира все по-голяма популярност в България. Там е пълно с измамници, които „оплитат“ жертвите в мрежата на емоциите и започват да искат пари. Разбира се много често жертвите изпитват срам от това, не споделят и попадат в капана. В САЩ жертвите на подобни романтични фишинг измами в „Tinder“ са милиони хора, които съответно са предоставили милиони долари на подобни измамници. За съжаление никой не е застрахован, дори хора с най-тревзо мислене могат да се поддадат на чувствата си. Човек, който им обръща внимание, прави им комплименти, с когото се чувстват емоционално обвързани и падат в този капан. Тъй като в България „Фейсбук“ е най-разпространената мрежа, там има големи групи измамници. Специално за „Tinder“ съветът на специалистите е, когато общувате в това приложение, правете го само там. Ако обектът на комуникацията ви кани да се преместите в „WhatsApp“ или във „Viber“ или друго приложение – това може да е знак, че става дума за измамник и не го правете. Тези приложения са специализирани и имат съответните защити и затова винаги препоръчват комуникацията да става само там. Втори знак, който е абсолютно очевиден: ако човекът отсреща поиска пари, като много често първоначално става дума за малки суми – например 20 долара, които след това биват възстановени. Така се изгражда доверие, което накрая струва доста скъпо.“

  Д-р Силвия Петрова коментира и разликата между фишинг измамите и спама. „Разликата е, че спамът обикновено е свързан с рекламни съобщения да си купим определена стока.  При фишинг измамите става дума за съобщения, които ни подвеждат да дадем лична информация, лични данни – номер на кредитна карта, банкови сметки, ЕГН, пароли. При фишинг измамите могат да ни ограбят финансово, но могат да откраднат и нашата самоличност – ЕГН, данните от личната карта, и тогава от наше име да прави престъпления. Представете си колко страшно е това!“

Висок риск от измама и при пазаруване онлайн, тъй като предоставяме данните на банковата си карта. „Ако кликнем върху грешния линк, може да бъде източена цялата ни банкова карта. Разбира се, това не означава, че не бива да пазаруваме онлайн. Живеем в свят, в който няма как да се предпазим от нашето виртуално съществуване и виртуалния си живот. Трябва да бъдем много внимателни, да не се предоверяваме и в съзнанието ни винаги да бъде идеята, че някой някъде иска да ни открадне парите, самоличността, да ни излъже, както в реалния живот“.

  Д-р Петрова насочи вниманието на гражданите към основните задължителни правила, за да бъдат избегнати фишинг измамите. „Да помним, че винаги съществуват такива измами. Никога не отваряйте прикачени файлове и не кликвайте върху линкове, които идват от съмнителни податели. Можем да разберем кой е подателя на даден имейл като доближим курсора на мишката върху адреса. Тогава ако има някакво нестандартно разширение, непознати думи – много ясно ще разберем, че не става дума за банка или НАП, а за измамници. Най-важно е винаги да държим в ума си вероятността, че може да бъдем обект на измамници. Ако дори и в най-малка степен заподозрем, че сме такъв обект – веднага да се отдръпнем. Ако става дума за измамници в социалните мрежи – веднага блокирайте този човек. Ако сте в приложенията за запознанства и някой ви поиска пари под предлог за спешност и неотложност – това е най-ясния знак, че трябва веднага да блокирате този човек, колкото и да не ви се иска да повярвате, че става дума за измамник“.