„Ефектите на умния град могат да бъдат формулирани по множество начини. Но като цяло е много важно да се заложи на общество, което означава реализация на безопасен, на висококачествен живот на жителите. Това е първото нещо. Второто, което е важно, това е икономиката – как да бъде устойчива и креативна в едно градско управление. И не на последно място е околната среда – това е реализация на екологично чисти гардове и региони, като тук влизат климатичните проблеми и устойчивостта към тях“, коментира ефектите на умния град Лидия Витанова - инженер еколог, доктор по климатология, автор в платформата “Климатека“. В специално интервю за Радио Благоевград, българският учен посочи, че „е много важно да бъдем информирани и съпричастни по даден проблем, не само свързани с умните градове, но и като цяло. Много важно и необходимо е да знаем същността на дадения проблем и как работи той. В случая с умия град е съществена ролята на хората, участието на институциите - определящо“. От общо 118 класирани градове, София се намира на едва 107-мо място, според годишния доклад, изготвен от Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн (SUTD). През 2021 година първите места в тази класация са заети от Сингапур, Цюрих и Осло.
Д-р Лидия Витанова подчерта, че трябва да се учим от страни като Япония, от нейния опит за намаляване на разрушителните последици от земетресения, като даде пример за стандартите в строителството на училищата в Япония, за редица информационни кампании и други превантивни мероприятия в островната държава.
Д-р Лидия Витанова живее и работи в Япония вече десет години. „Само позитивно е да бъдеш българин в Япония, защото японците знаят много добре за българското кисело мляко, знаят за розата. Винаги говорят с възхищение за нас, така че мога да кажа, че съм горда българка в Япония“.
Интервюто с д-р Лидия Витанова чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно