Всяка година в продажба (по различни данни) се завъртат между 80 и 100 милиарда модни артикула. За последните 20 години потреблението на такъв тип продукти е нараснало с 400%. Впечатляващите факти съобщи в интервю за Радио Благоевград д-р Надежда Ангелова главен асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски” и част от авторския екип на платформата „Климатека“.
Данните сочат още, че производството на облекло представлява 10% от глобалните въглеродни емисии и е вторият по големина индустриален замърсител. „Като всяко едно производство се изисква енергия, за да бъде то задвижено. Оттам идват високите емисии на парникови газове, които се отделят в атмосферата от текстилните фабрики и предприятия. Същевременно се отделят и други газове – серни и азотни оксиди, които имат негативно влияние. Това е относно въздуха. Водата е изключително важна суровина за производството на текстил: тя се консумира в много големи количества и бива замърсена, не винаги достатъчно добре пречистена, преди да стигне до водните басейни. И третият аспект на екологичния отпечатък, който има модната индустрия, вече е непотребната дреха, какво е нейната съдба, след като вече не се използва и колко време е необходимо, за да се разгради напълно и на какво се разгражда“, очерта основните щрихи на проблема д-р Надежда Ангелова.
Какво може да направи индустрията, за да намали негативното си влияние? Кои са държавите, които са най-големи производители и къде е България? Каква е роля на потребителите и на така наречената “бърза мода”? – Тези и още акценти чуйте в интервюто с д-р Надежда Ангелова.
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно