От месец май тази година в България ще бъде прилагана нова терапия за лечение на атопичен дерматит. Терапията е под формата на таблетки и ще се прилага при възрастни и деца над 12 години, които страдат от средно тежки и най-тежките форми на атопичен дерматит, при които сърбежът е много мъчителен, засегнати са големи повърхности от тялото. Това обяви в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград доц. д-р Жана Казанджиева, дерматолог от Клиниката по кожно и венерически болести в УМБАЛ „Александровска“ – София. По думите и това лечение не може да бъде прекъсвано години наред. Контролира се от дерматолог, за да се проследи как реагира пациентът на него и каква е динамиката на заболяването.
Причините за появата на атопичния дерматит не са известни. Две са възможностите за появата на заболяването: от една страна генетичното предразположение, от друга околната среда – храната, тютюнопушаенето, замърсяване на въздуха. Атопичният дерматит има свойство да изчезва в определена възраст, след което да се появява отново.
Появява се обрив по бузките на децата, в повечето случаи при деца със светла коса, светли очи. Много често в детска възраст се засяга седалището, при по-големите деца са налице обриви по коленните и лакътните гънки. Възрастните хора са с ограничени форми на атопичен дерматит – около гърба, глезените. Тези обриви сърбят. „Дори в английската литература наричат атопичния дерматит не екземата, която сърби, а сърбежът, който причинява екзема – до такава степен сърбежът е водещ“.
След одобрението от Европейската комисия предстоят редица административни процедури, за да започне медикаментът да се заплаща и в България от Националната здравноосигурителна каса. Очаква се това да стане в началото на месец май.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..