Природозащитната организация WWF стартира втората фаза на своята Кампания „Общ дом. Общо бъдеще“, посветена на опазването на дивите животни в България. Фокусът на нейното тазгодишно издание е възстановяването на местообитания, осигуряващи дом и храна на различни популации на ключови за екосистемата видове. Чрез нея, WWF се стреми да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.
„В случая сме се фокусирали върху риса, който е изчезнал в България преди доста години, през 1941 г. е бил убит последният балкански рис у нас. От известно време се опитват да се върнат в България животни, които идват от Карпатите през Сърбия, най-вероятно“, сподели за Радио Благоевград Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.
Едрите хищници са животни, които имат нужда от големи територии, за да оцеляват и когато местообитанията им се загубят, те няма къде да отидат, няма как да се размножават или да търсят храна. Затова, целта на кампанията е увеличаване на защитените зони, чрез внасяне на предложения за нови такива и оценка на „коридорния ефект“. Това е европейска стратегия, която следва да бъде осъществена и в България, защото за животните държавните граници не съществуват.
Опазването на есетрите е също във фокуса на WWF.
„Знаете, че се осъществи една защитена зона „Ветрен“, която цели опазване на местообитанията, в които есетрите си хвърлят хайвера. Те са наистина динозаври. Свръх улова и коритата на реките, както и черпенето на инертен материал са причините, поради които вече не ги срещаме почти никъде. Така че, усилията за тяхното връщане в Дунава и в Черноморието продължават и мисля, че са успешни“, уточни експертът.
Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“.
Данните показват, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.
„Нашата кампания е да намалим това негативно въздействие, да накараме хората да живеят по-устойчиво и по-възможност, да развиват инфраструктура във вече урбанизираните територии без да навлизат в други природни територии, тъй като ефектът от това е като „камък хвърлен във вода“, коментира още Александър Дуцов.
Той съобщи още, че и тази година ще бъде отбелязан Часът на Земята. А ако сте в София, можете да се включите в специално благотворително събитие. На 25 март от 20:30 до 21:30 ч. WWF призовава хората, бизнесите и институциите да изключат осветлението и да прекарат 60 минути в положителни за нашата планета дейности.
Кампанията „Общ дом. Общо Бъдеще“ на WWF се реализира с медийната подкрепа на БНР и Радио Благоевград.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Александър Дуцов:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..