Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Народни носии "оживяха" в музея в Благоевград

Изложбата от висококачествени фотоси на носии е подредена в етнографската част от експозицията на музея в Благоевград. Тя е финалната публична изява на дейностите по проекта „Наследството на българите бежанци – дигитални образи, форми и багри“, по който музейните специалисти работят от миналата година. Проектът е реализиран от РИМ Благоевград с финансовата подкрепа  на Министерството на културата. 

„Тази изложба е реализирана до голяма степен с помощта на младежите от Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ към НЧ „Н. Вапцаров 1866“ Благоевград, които бяха наши модели, както и част от колегите музейни специалисти.  И на първо място с изключителния професионален подход и умения на музейния фотограф Темелко Темелков. Чрез тази изложба костюмите оживяха, те добиха нов вид, нов визуален образ. Всеки един костюм носи своя разказ. Ние сме показали народна носия, подарена ни от Елисавета Миладинова, която е родственица на нашите  видни братя от Струга Димитър и Константин Миладинови. Или пък костюми, предоставени от баба Александра Гиновска от с. Галичник, Дебърско.  Всъщност тя е майка на скулптура Владимир Гиновски, който е изваял фигурите на братя Миладинови. Доскоро те бяха в нашия музей, но вече са експонирани на централния площад на града, както и на братята Кирил и Методий пред Националната библиотека в София“, каза за Радио Благоевград етнографа Румяна Хаджиева.

Костюмите са от Егейска и Вардарска Македония. Представят културата на преселничеството, по-активно развило се след Илинденско-Преображенското въстание, особено след Балканските войни. „Бих казала, че за нас като изследователи и като пазители на това богатство е особено важно и днес, повече от 100 г. след тези събития, и занапред да пазим, да оживяваме, да витализираме един вид паметта за преселничеството, защото това наследство е преживяло премеждията на войните, на пожарищата, то е пренесено през поколения и епохи, за да стигне до нас и бих казала, то е като едно тежко имане“, допълни Хаджиева.

Основната цел на проекта е дигитализиране на голяма част от това наследство. Работа продължава и след края на проекта, защото дигитализирането на културното наследство открива нови хоризонти пред музейните работници като изследователи, съхранители, популяризатори, обслужваи широките обществени цели на музея. Дигитализацията  дава възможност за споделяне на съхраняваните културни ценности чрез средствата на новите технологии и новите канали за социална комуникация. „За тази цел ние изградихме едни малки галерии, които поместихме в сайта на музея. Препратки към тези галерии правихме при представянето на отделни костюми и дигитализирани образи, елементи от носии във фейсбук страницата на музея, като отправяхме всеки път по една загадка, въпрос, на който все пак се намериха хора, които да отговорят, разбира се, след справка с галериите, поместени в сайта. Там, освен дигитални изображения дигитални, има текстове на български и английски. Те представят по-детайлно костюмите, за да привлечем общественото внимание към това иновативно представяне на музейните ценности, да въвлечем нови потребители, публики в музейната дейност и да провокираме интерес. Това са нашите цели, като намеренията ни в бъдеще са да превърнем тази изложба, разбира се, обогатена вече с оригинални материали, да я превърнем в мобилна, в подвижна, за да може да гостува и на други места в страната“ – допълни Хаджиева.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Параолимпиецът Михаил Христов: Може да съм без криле, но винаги в полет

"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..

публикувано на 19.01.25 в 10:00

Храмът "Свети Атанасий" в Елешница - 190 години стожер на вярата!

Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия.  В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..

публикувано на 18.01.25 в 12:39

Отбелязваме Международния ден на снежния човек

На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..

публикувано на 18.01.25 в 07:59

С музика в сърцето

Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..

публикувано на 17.01.25 в 14:51

Непряка дискриминация в Закона за висшето образование

Комисията за защита от дискриминация  се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..

публикувано на 17.01.25 в 14:20

Ролята на българския периодичен печат в съхранение на устното народно творчество

Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..

публикувано на 17.01.25 в 13:51
Цецка Бачкова

Цецка Бачкова: Днешното управление е цената на пропуснатите реформи и изгубеното доверие

Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..

публикувано на 17.01.25 в 11:46