„Надявам се да приключат късите парламенти и България да има малко по-стабилни политическа пролет и лято. Защото има доста повече проблеми, отколкото на всеки шест или девет месеца да ходим на изброи“, коментира за Радио Благоевград доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право. Възможността да се гласува с хартиени бюлетини не допринесе за значително нарастване на избирателната активност, посочи още доц. Киселова и подчерта сериозния проблем с видеонаблюдението при отчитане на резултатите в секционните комисии, „тъй като половината от изборните секции не са предавали в реално време, на живо, въпреки 6 555 000 лева, които бяха отделени за тази технология. Не ме разбирайте грешно, не искам да кажа, че не трябва да бъдат правени разходи за избори, но разходите по-скоро трябва да бъдат влагани в човешкия капитал, т.с, хората, които броят, които участват в изборната администрация, е много по-важно да бъдат обучени“.
Конституцията поставя срокове само за някои от елементите на процедурата, която предстои по свикване на новоизбрания парламент и консултациите за съставяне на правителство, каза още доц. Киселова. „Не е казано колко време трябва да продължат консултациите, преди да бъде връчен първият проучвателен мандат, защото е въпрос на конкретна конюнктура, на конкретна ситуация около какво ще се обединят партиите и колко време ще им трябва да подготвят програма и съответно членове на правителство. Така че не можем да кажем колко време, но според мен поне две седмици е разумен срок, тъй като ни предстоят и празнични дни – не само около Великден, но след това между първи май и Гергьовден. Но в момента, в който бъде връчен първия проучвателен мандат, сроковете стават малко по-стриктни “.
Доц. Киселова напомни, че до 9 април ЦИК трябва да обяви окончателния поименен състав на новоизбрания парламент и „оттам насетне Президентът може да ги свика на първо заседание още следващата седмица. Аз не мога да преценя към настоящия момент дали държавният глава ще го направи, но има такива индикации“.
Интервюто с доц. Наталия Киселова чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..