Развитието на медийната грамотност е стратегическа цел на Европейския съюз и като държава членка България е поела ангажимент в тази насока. Засега усилията не дават нужните резултати, българските граждани остават на едно от последните места в Европейския съюз по медийна грамотност според Индекса за медийна грамотност 2022 (Институт Отворено общество-София). Съвсем закономерен е и изводът на Евробарометър: българите сме по-силно изложени на дезинформация в сравнение със средното ниво за ЕС (55% са често изложени, срещу 28% за ЕС гражданите).„Липсата на традиция, на история в медийното образование отличава България от много други държави членки на ЕС. В едни много специфични условия, с много сериозни предизвикателства ние трябва да адресираме колкото се може по-бързо дефицитите, които има в обществото ни, които не са изграждани нито с образование, нито чрез неформално учене“, коментира за Радио Благоевград Иглика Иванова от Коалицията за медийна грамотност.
Коалицията е организатор на ежегодната кампания „Дни на медийна грамотност“. Шестото ѝ издание започна на 15 март и ще продължи седем месеца – 15 октомври.(https://dni2023.gramoten.li/). Предвидени са обучения за възрастни хора, учители, ученици и студенти, популяризиране на съществуващи и публикуване на нови образователни ресурси, семинари и уебинари с чуждестранни експерти по медийна грамотност, изследователи и журналисти, национална кампания в медиите, популяризиране на методологиите и обучителните програми на Коалицията за медийна грамотност и на проектите на нейните членове.
„Стремим се да покрием един доста широк спектър, работим за изграждане на основни базови умения и знания, свързани с авторското право. Медийната грамотност, знаете, е свързана основно с критичното мислене, но творческото изразяване, този аспект на медийната грамотност е свързан със създаването на съдържание и е нещо, към което насочваме внимание. Ще представим и политиката, която се разработва в България за медийната грамотност“, каза още Иглика Иванова и посочи, че работят за това „гражданите да разбират значението на медиите и на медийната грамотност за самите себе си, за да можем в една много по-здрава публична сфера да отстояваме правата, ценностите си и да се развиваме като едно демократично общество.“
Интервюто с Иглика Иванова чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..