То смесва по уникален начин природозащита и изкуство
Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато
В рамките на проекта WaterLANDSWWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието и безвъзмездната медийна подкрепа на:БНР, БНР-Благоевград и други институции.
Доброволческата инициатива „Не си сам” е обединена около идеята да помага на възрастни и крайно нуждаещи се хора в община Перник и селата от областта. Целта им е да направят празничните им дни по светли и радостни. И тази година те с помощта на съмишленици и добри хора, успяха да съберат достатъчно хранителни продукти, с които да зарадват близо..
„ Сегашните отношенията между България и Северна Македония са близо до точката на замръзване и северномакедонската страна има цялата вина за това, тъй като пое задължения пред ЕС, но не ги изпълнява “. Това заяви за Радио Благоевград евродепутатът Ивайло Вълчев, който е „докладчик в сянка“ от групата на Европейските консерватори и реформисти..
Много хора имат илюзията, че вече са проведени някакви разговори между Доналд Тръмп и Русия и че сега той само трябва да дойде на власт, за да бъдат приведени в действия. Това не е така. Не че на Тръмп не му се иска да проведе тези преговори предварително, но има доста горчив опит от това, което се опита да направи предния път преди да спечели, когато..
„ Първата ми и най-важна задача, когато встъпих в длъжността и. д. председател на СЕМ беше да направя множество срещи с регионални журналисти. Бях в Габрово, Стара Загора, видях се с колеги от цялата страна “, сподели в интервю за Радио Благоевград д-р Симона Велева, и.д. председател на Съвета за електронни медии. Тя подчерта, че „..
В забързаното ни ежедневие традиционните занаяти често остават на заден план, но за много хора те са източник на вдъхновение, спокойствие и връзка с корените. В Благоевград една инициатива си поставя за цел да възроди и съхрани изкуството на плетенето, като обедини всички, които носят тази нишка в сърцето си. Александрина Пандурска, позната с..
След проведените вчера първи консултации при президента Румен Радев, политологът Георги Киряков коментира в интервю за Радио Благоевград, че шансовете за съставяне на редовно правителство остават ниски на база досегашните политически заявки. Въпреки това, според него, общественото недоволство от поредните предсрочни избори и натискът за стабилно..
Осигурени са средства за възстановяването на водопровода „Таушаница“. Той е изграден през 80-те години на миналия век и е трябвало да осигурява допълнително водоснабдяването на Дупница. Тогава има една от поредните водни кризи в общинския център. Водопроводът чрез дюкер снабдява Дупница с вода от язовир „Дяково“. През годините той е изоставен. Това..