То смесва по уникален начин природозащита и изкуство
Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато
В рамките на проекта WaterLANDSWWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието и безвъзмездната медийна подкрепа на:БНР, БНР-Благоевград и други институции.
Камелия Пешева и Бояна Василева, две сестри, който благодарение на своя талант и голямо сърце, преобразиха една от стените в детското отделение на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил. Цветна стена със закачливи животни посреща болните дечица в приемния кабинет в отделението. Че изкуството лекува душата, твърди Бояна, която на драго сърце..
Шеф Лъчезар Чоткин e роден в дупнишкото село Червен Брег, но от малък се мести да живее и да се развива в чужбина. Прекарва 14 години в Милано, след това 4 години в британската столица - Лондон, където работи като трети главен готвач в 5-звезден хотел. Готвил е за световни звезди като принц Хари и Меган Маркъл, Карди Би и футболният отбор на Челси...
„Моето момче“ е пети сингъл от предстоящ нов албум, който ще бъде посветен на 30-тата годишнина на бандата. „2025 година е важна за нас. Започнахме я с паметен 30-ти рожден ден на Мери Бойс Бенд. Последва поредица от концерти, в които представяхме издадените си на винил албуми и ето че дойде лятото, а с лятото и една от най-чаканите срещи с..
България е на първо място по желание на младите хора да започнат свой бизнес според данни на Евробарометър. У нас има развита предприемаческа култура, нарастващ брой стартъпи в технологичния сектор и в биотехнологиите. Предприемачеството е начин на мислене и отношение към света, а успешният предприемач трябва да бъде любопитен, да търси решения на..
Регионалният съвет за развитие – Самоков обяви конкурс по повод 1 ноември – Деня на народните будители. В конкурса могат да участват ученици на възраст от 13 до 18 години. Задачата е да бъдат издире ни цитати, мисли и откъси, посветени на Самоков. Най-добрите предложения ще бъдат изписани върху пейки в Самоков и Боровец. Жури ще оцени..
По данни на СЗО повече от един милиард хора по света са с увреждания. И макар да имат някакъв дефицит, те са хора като всички нас - мечтаят, обичат, харесват или не харесват, творят. А изкуството е начинът, по който хората с увреждания най-лесно могат да се впишат в обществото, каза в студиото на Радио Благоевград Вера Павлова, ръководител на..
Българската журналистика е единственият европейски партньор на Асоциацията на корейските журналисти – сътрудничество, което вече десет години изгражда мостове между култури, професионални стандарти и приятелства. По повод юбилея делегация на Съюза на българските журналисти, водена от председателя Снежана Тодорова, посети Южна Корея. За смисъла на..