В състоялата се в София IV Национална конференция по медийна сигурност "Медиите и войната - журналистически стандарти и отговорности при отразяване на кризи и военни конфликти" взеха участие университетски преподаватели, дипломати, журналисти, духовни лица. Организатори на форума са фондацията "Комуникации и култура", съвместно със секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към Института по философия и социология на БАН и Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска.
„Конференцията беше много интересна и мина на много високо ниво. Обсъждахме проблеми, които вълнуват както журналистическата колегия, така и цялото общество: Какво трябва да се промени в журналистическите стандарти при отразяване на войните през ХХІ век? Къде е границата между обществения интерес и личната, националната и глобалната сигурност?“, каза за Радио Благоевград Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти и посочи, че са дискутирани въпросите за това журналистите или поръчителите носят отговорност за съзнателната дезинформация, за прикриването на престъпления и подвеждане на аудиторията.
Много ценен е споделеният от журналисти личен опит в отразяването на военни събития в Косово, Афганистан, Ирак и други краища на света. „Доста категорично прозвуча мнението на Любчо Нешков, който започна с призива: никога и по никой начин да не се изпращат журналисти за отразяване на военни събития. Защото споменът за убитите хора, миризмата на кръв и трупове остават за цял живот“, сподели още Снежана Тодорова и посочи, че темата е повдигнала отново въпроса защо големите медии нямат кореспонденти, дори в близките страни от Балканите. „Основните изводи бяха, че журналистиката е изключително необходима професия в днешно време, че журналистите работя в интерес на обществото, че в много случаи, отразявайки по един определен начин, под определен ъгъл съответни събития, това може да бъде всъщност една много фина операция по дезинформация на обществото“.
Интервюто със Снежана Тодорова чуйте в звуковия файл:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно