Атидже Алиева-Вели е български евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и на Комисията по заетост и социални въпроси. На юнското заседание на Европейския парламент в Страсбург, г-жа Вели призова колегите си за осигуряване на устойчиво земеделие, за равни възможности и с равни субсидии. Тя е моторът и на борбата на българските евродепутати срещу предложенията на Европейската комисия за изменения в класификацията на етеричните масла, които засягат производството на българското розово масло и го обричат на унищожение. „Производството на етерични масла е чисто производство, можем спокойно да го наречем биоикономика и се надявам Комисията по околна среда да вземе разумното решение“, подчерта в интервю за Радио Благоевград евродепутатът и припомни, че засегнати са още Испания, Италия, Франция, Португалия. „Работим с колегите, привличаме съмишленици, обясняваме проблема, притесненията на нашите производители. Очакванията са със старта на Испанското председателство и в Съвета темата да намери подкрепа и разбиране.“
Атидже Алиева-Вели съобщи, че предстои да бъде гласувано в ЕП през месец юли предложението сектор говедовъдство да бъде включен към индустриалните замърсители на околната среда. „Комисията по земеделие беше категорична – няма нужда от включването на сектор говедовъдство, няма нужда от промяна на праговете по отношение на сектор птицевъдство и свиневъдство, за които само преди година влезе в сила нов регламент, който е със същите изисквания към околната среда“. Евродепутатът защити позицията си с аргумента, че „това често променяне на законодателството на европейско ниво и в последствие на национално, не дава никаква предвидима среда“.
Комисията по околна среда все още работи по проблема с пестицидите, предложенията са на ранен етап. „Но трябва да намерим правилния начин, по който трайно да намаляваме употребата на пестициди и сметката да не се плаща само от земеделците. България е добър пример със сравнително ниски количества на вложените пестициди“, каза госпожа Вели.
По повод факта, че европейските субсидии промениха структурата на българското земеделие, в което вече близо 80% е делът на зърнопроизводството, Атидже Алиева-Вели подчерта, че „отглеждането на плодове и зеленчуци е трудоемко, секторът не е толкова модернизиран, колкото сектор зърнопризводство. Може би доста по-високи производствени разходи, по-малки площи, по-трудна реализация. Основен проблем на зеленчукопроизводството и въобще на малките производители е липсата на пазар, важен елемент от тяхното съществуване и продължаване на производството е обединяването. За съжаление не го виждаме в България. Може би народопсихология и донякъде липсата на добри примери“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..