В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заместник министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. д-р Михаил Околийски поздрави българските лекари по повод 19 октомври – Деня на българския лекар. Хората, които съчетават в професията си наука, изкуство, умения, търпение. „Бих добавил и тяхната неуморна мотивация да работят за здравето на пациентите. Казвам го не като клише, а наистина в тези много трудни условия за упражняването на лекарската професия, те продължават да показват висок професионализъм и високи професионални стандарти – както лекарите, така и другите медицински специалисти. Свидетели сме на това, че много специалности стават изключително дефицитни. Естествено е хората да искат да се развиват, да имат най-добрите възможности за специализация и реализация, за работа. В българските условия, особено в държавните лечебни заведения, където заплатите не са така високи, както в частните, понякога е героизъм да се упражнява тази високо отговорна професия“ – каза доц. Околийски и посочи, че профилактиката на заболяванията и промоцията на здравето е един от най-големите му приоритети. От една страна да не стига до лечение и да се влиза в разходи, да има доплащане за лекарства и други интервенции, от друга – хората да запазят живота си без заболявания.
Доц. Околийски акцентира върху работата на Министерството на здравеопазването по отношение профилактиката на заболяванията. „Това, което ние правим до голяма степен касае изпълнението на няколко национални програми за превенция и борба с незаразните хронични заболявания, с някои инфекциозни заболявания. Активно работим по т.нар. профилактичен календар. Оказва се, че хората, които са длъжни веднъж годишно да провеждат профилактичен преглед – само 38% го правят. Според мен основната причина хората да не провеждат този преглед е, че не осъзнават ценността му за здравето и възможността да се възползват от безплатни прегледи и скрининг изследвания. Това касае както жените, така и мъжете. Тези изследвания могат да ги предпазят от рак, сърдечно-съдови заболявания. Ние чрез включването на общопрактикуващите лекари, но и с директна връзка с пациентите, ще ги убедим, че е от ключово значение провеждането на подобен тип профилактичен преглед.
Това, което също искаме да направим е да основем профилактичен фонд, за който имаше разговор и с министъра на финансите. Този акциз, който се дължи от индустрии, които имат вредно влияние върху здравето, каквито са тютюневата и алкохолната – там се отчислява 1% финансови средства, които до този момент по закон би трябвало да се дават за профилактика, но някак потъваха в държавния бюджет. Ние искаме в отделен фонд тези средства да бъдат налични за подобен тип профилактични програми.
Третото, което е изключително важно е въвеждането на здрнавно образование в училищата. Ние го направихме част от Плана за възстановяване и устойчивост. Има малко забавяне, но се надявам част по-скоро във всяко българско училище, съобразено с възрастта на детето от 1 клас, да се чуват определени послания за това как да запази здравето си, защо е важно да не практикува вредни поведения като тютюнопушене, липса на физическа активност, затлъстяване, да не се заседява пред смарт телефона или пред компютъра. Защото тези деца, които така се научат да живеят като малки, след това стават възрастни, които пушат, затлъстели са, и са в много по-голям риск от сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Това, което искаме да направим е да прекъснем тази вредна зависимост“. Доц. Околийски посочи, един от приоритетите на МЗ е да бъдат облекчени здравните професионалисти, лекарите, за да се запази психичното им здраве и да ги предпазят от бърнаут синдрома.
Заместник-министърът заяви, че има недостиг на специалисти в болнични заведения по определени специалности като патоанатоми, анестезиолози и болници трудно поддържат нивото на компетентност. „Търсят се възможности да запазим младите хора в системата, не след завършването да мигрират, за да специализират в чужбина. Това не е свързано само с пари, моите наблюдения сочат, че трябва да имат добри условия на труд – човекът да види своя интерес и да остане по възможност в населеното място, от което е и там да практикува, да бъде при семейството си. А не немил-недраг да отиде някъде в чужбина, където също има определени плюсове, но трябва тепърва да се доказва. Аз съм завършил в Германия и съм живял 10 години там – знам какви са предимствата, но избрах да се върна в България, защото смятам, че тук има чудесни възможности да практикува човек професията, която има.“
Доц. Околийски изрази надежда, че ще има приемственост и при следващи управляващи да бъдат продължени проектите, по които сега се работи, както и добрите практики.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..