Един от най-изявените интервенционални неврорентгенолози не само у нас, но в Европа и света – професор Станимир Сираков стана „Лекар на годината“ за 2023 година. В Деня на българския лекар 19 октомври, ръководителят на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ получи на официална церемония престижното отличие за принос в медицината от Българския лекарски съюз. Той е единственият българин с диплома от Европейския борд по невроинтервенции и е 37-мия специалист по невроинтервенции в света. Освен престижното отличие, през 2017 година той спечели медициски Оскар след като извърши мозъчна операция на 10-годишно дете през артерия на крака му. Всяка седмица прави уникални за страната ни мозъчни операции, които са свързани с лечение на мозъчно-съдови заболявания.
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград проф. Сираков разказва за уникалните мозъчни операции, за младите хора, които са част от неговия екип, за избора да остане в България и да помага на болните българи.
„Определено е имало доза късмет, за да имам шанса и възможността да се развивам и да получа обучението си в чужбина. Без късмет - и в началото доза стечение на обстоятелствата, най-вероятно нямаше да имам възможност да работя в тази сфера. В този смисъл се чувствам късметлия, след което положихме много труд, мотивирани от това да успеем да го научим и прилагаме успешно в България“ – казва проф. Сираков. Всяка седмица той извършва високоспециализирани животоспасяващи интервенционални процедури на мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гърбначно-мозъчни артериовенозни малформации. С какво го провокира тази патология? „По-скоро ми харесаха ендоваскуланите методики, с които се запознах за първи път в шести курс, когато трябваше да решавам своя професионален път напред. Бях много впечатлен от тях и започнах да проучвам къде може да се проведе обучение в чужбина и смятах, че трябва да стана неврохирург. Но се оказа, че за да апликирам своето СВ и да кандидатствам за такива места – трябва да съм специалност „Рентгенология“, което беше странно за мен и неочаквано – поне не беше толкова познато в България. Тогава се насочих към „Рентгенология“, за да започна специализациите в чужбина. Бях запленен от тези иновативни минимално инвазивни методи, които за щастие успявам да прилагам и в България“.
Дисертационният труд на проф. Сираков е на тема „Ендоваскуларно лечение на аневризми с широки шийки“. По думите му ниска е честотата на диагностицираните с мозъчни аневризми. „От 6 до 10 човека на 100 000 се откриват на година. Това е рядка честота, но животозастрашаващо заболяване, защото ако мозъчната аневризма изкърви, може или да убие човека, или да доведе до неговата тежка инвалидизация. Годишно в България се откриват около 500-600 такива мозъчни аневризми, като повечето от тях през последните години третираме ендоваскуларно. Чрез нея щадим пациента за разлика от класическата неврохирургия, при която намесата е по-голяма и възстановителния период е по-дълъг за пациента“.
Според проф. Сираков има много рискови фактори, но няма такива, които да довеждат категорично до създаването, или появяването на мозъчни аневризми. Това, което се знае, е че те имат сравнително ниска фамилна обремененост. Сред рисковите фактори са тютюнопушенето, неконтролираната хипертония и генетични наследствени фактори за слабост на съединителната тъкан.
Лекарят на 2023 година не крие, че е получавал предложения за работа в чужбина, но нито едно от тях не е обмислял сериозно. „Още от началото на моя професионален път съм решил, че искам да се развивам в България, да създадем школа, да обучим още хора и да прилагаме това модерно лечение тук, границите на Република България, а не пациентите да се лекуват в чужбина. Така че и до сега не съм се замислял върху нито едно предложение да напусна България и да работя в чужбина. Гордея се, че създадохме екип, вече работим с трима мои колеги, с които се взаимнозаменяеми, и още двама специализанти при нас, които вървят по много добър път и се утвърждават ежедневно. Това ме прави много радостен, че един екип от повече от 5 човека, обучавайки се заедно с нас през годините са абсолютно взаимнозаменяеми и самостоятелно могат да извършват тези процедури. Това е голямата радост, че школата ще продължи и се надявам, че това лечение ще бъде достъпно за повече българи, тук на родна земя“.
По отношение очакваните научни резултати в бъдеще в развитието на интервенционалната неврорентгенология проф. Сираков уточни, че това е сравнително нова наука в медицината, която вече се развива ежедневно. „Нескромно мога да кажа, че и ние допринасяме тя да бъде на европейската и световна сцена, като имаме публикации за иновативни устройства, за първи път тествани върху хора в България. Казвам хора тествани за самото научно проучване. Така че развиваме освен нови устройства, и нови техники и хората вече ни припознават и виждат на световната сцена, което за нас е голямото признание. И смятам, че нашето развитие ще продължи в тази посока. Гордо и смело мога да кажа, че имаме вече две патентовани методики и устройства, преминали за първи път в света при нас“.
Добрият резултат при пациента прави истински щастлив проф. Станимир Сираков. „Когато сме му помогнали, излекуван е и си тръгва в добро общо състояние – за нас това е най-голямата награда, която продължава да ни мотивира да работим занапред“.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..