14 ноември е Световния ден за борба с диабета. Той се отбелязва в отговор на нарастващата тревога за бъдещето на милиони хора по света, страдащи от заболяването. Доц. д-р Даниела Попова, началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, коментира рисковете които крие диабетът, контролът и превенцията в седмичното издание на предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.

  „Диабетът е социалнозначимо заболяване с нарастваща честота, нарастващ риск от висока заболеваемост и висока смъртност по причина на множеството увреждания, които причинява на големите и малките съдове на тялото. Традиционно се свързва с тежките усложнения на диабета, водещи до слепота, бъбречна недостатъчност, ампутация на крайници, инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност. Това са тревожните факти от медицинската практика. По същество диабетът е обменно заболяване, свързано с висока кръвна захар по причина на нарушения в регулацията на тази обмяна. Познаваме много рискови състояния, които отключват и улесняват възникването на диабета“ – посочи доц. Попова. По думите ѝ това са наднорменото тегло и затлъстяването. Важно място заемат недостатъчната физическа активност на хората, намаляване движението като цяло, застояването пред компютъра в офиса, което води до обездвижване. Като причина тя посочи и хроничния стрес, който е част от ежедневието ни. Тези неблагоприятни социални фактори, когато намерят терен на фамилна предразположеност и генетичен риск – отключват заболяването.

  Доц. Попова коментира и състоянието на преддиабет. „Преддиабетно състояние се наблюдава, когато все още кръвната захар започва да се покачва на гладно над 5.5 – нормата е 3.5-5.5милимола на литър. Когато тя започне да се качва на гладно над 5.5, но не е достигнала цифрата 7, което е цифрата на диабета – тогава говорим, че е налице риск от диабет. Напоследък всички експерти по света, към които се присъединяваме и ние в България, обръщат особено голямо внимание на преддиабета и днес борбата е силно да намалим хората, с диабетен риск – така, че те да не развият диабет в следващите години от своя живот. Затова обръщаме голямо внимание на ранната диагностика, скрининговите прегледи, които трябва да правят хората при своя семеен лекар. След 40-45 години те трябва да проверяват нивото на своята кръвна захар, холестерола, кръвното налягане. Това са базовите елементарни показатели, които са маркери за здравето".

  Доц. Попова посочи, че в областта на диабетната терапия медицината направи сериозни скокове напред. „Налице са два нови класа медикаменти, които помагат да се лекува заболяването. Таблеткови медикаменти, които помагат да не стига до инсулина. Диагностиката също е на много добро ниво, по-стройна. Има правила на добра медицинска практика, като всеки специалист-ендокринолог владее тези правила. Медицината има своите инструменти и средства, а от другата страна е личната отговорност на всеки индивид. „За съжаление и в клиниката ежедневно се сблъсквам с това – хора с установен диабет изоставят своя контрол – не ходят редовно на прегледи, прекъсват своето лечение, правят необосновани промени и в резултат на това са в лош контрол на диабета. Самоконтролът с помощта на глюкомер е много важен елемент от цялостното лечение на диабета“.

  Ендокринологът сподели, че профилактичните изследвания, които следва да се правят при семейния лекар, не се извършват в пълен обем, но на първо място е личната отговорност на всеки човек. Доц. Попова препоръча здравословно хранене, прием на плодове и зеленчуци, да се ограничат захарните и мазни храни, грижа за здравословно тегло, повече движение сред природата, на се намали нивото на стрес. Ако хората имат риск от диабет в семейството си или в своята здравна история – да не забравят да проверяват кръвната захар, холестерола и кръвното налягане, за да бъдат по-здрави, сънят също е много важен. „Поставям акцент и върху децата и юношите, които също са наша тревога, защото се увеличават децата с наднормено тегло и за съжаление при тях също започна да се появява диабет, свързан с всичките неблагоприятни рискови фактори. В детските градини и училищата трябва да се мисли за здравословно хранене, движение и изграждане на правилни навици за здравословен начин на живот“.