От 30 ноември до 12 декември 2023 година Дубай бе домакин на 28-та световна конференция по климатични промени СОР-28. Основната тема на форума бе смекчаване на негативното влияние върху климата и наличните ресурси на страните за намаляване на емисиите. По думите на Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН, човечеството е навлязло в "глобално кипене", а все повече световни лидери и експерти признават, че климатичната криза засенчва всички останали кризи. Вече е факт, че 2023-та е най-горещата година в историята на метеорологичните изследвания.
Още в първите дни на СОР-28 бе обявена подкрепа за ролята на ядрената енергетика в борбата с климатичните промени и ограничаване на повишаването на средната температура на повърхността на Земята до 1,5°. Декларацията за тройно увеличаване дела на ядрената енергия до 2050 година подписаха САЩ, Канада, Франция, Обединените арабски емирства, редица други страни, сред които и България. Всички се ангажират да предприемат действия на национално ниво, за да се гарантира, че атомните електроцентрали се експлоатират отговорно и в съответствие с най-високите стандарти за безопасност, устойчивост, сигурност и неразпространение.
Конференцията продължи с един ден повече, заради проблеми с приемането на финалния документ. „Документът е наречен „Глобална равносметка“ и в него има призив за преход извън изкопаемите горива“, коментира за Радио Благоевград резултатите от форума Николай Петков от екологичното сдружение „За Земята“ и част от екипа на платформата „Климатека“. Той подчерта, че за първи път в историята на конференциите е отправен призив за прекратяване на добива на изкопаемите горива и припомни, че заключителният документ не е правно обвързващ. „За мен най-значителното, извън заключителния документ, е споразумението между над 120 страни да работят за утрояване на ВЕИ и за удвояване на скоростта на мерките за енергийна ефективност до 2030 година“, сподели експертът. Той съобщи, че България се е присъединила към инициативата на САЩ за нулев въглероден отпечатък на правителствената и общинската администрации, подкрепила е и декларацията за климата и здравето, и подчерта, че участието на нашата страна във форума бе активно и на високо ниво. Въпреки това, България не успя да спечели домакинството на световната среща през 2024 година, тя ще се проведе в Азербайджан.
Интервюто с Николай Петков чуйте в звуковия файл.
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..
Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..
Политологът и бивш депутат Калоян Методиев отправи остри критики към правителството на Росен Желязков, като го определи като „уродливо съставено“ и „прецедент в новата ни история“. В интервю за Радио Благоевград Методиев заяви, че два месеца преговори между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган, са довели до правителство, в което „народът отсъства..