Има риск от морбили в България, слушайте експертите!

Острото инфекциозно заболяване морбили /брустница, дребна шарка/ бе коментирано в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор с д-р Магдалена Баймакова“ на БНР-Радио Благоевград. На 6 декември Румъния обяви епидемия от морбили,  която обхвана близо 3 000 деца и взе първите си две жертви – 7-месечно бебе и възрастен. Специалистите отчитат увеличение на случаите спрямо миналата година в пъти в Австрия, Франция, Германия.

  „На 5 декември здравното министерство на Румъния обяви епидемична обстановка. От началото на годината там са регистрирани над 2000 случая. Здравното им министерство отчита през последните години спад в имунизационното покритие, което води до такива пробиви.

  Морбили е силно заразно, но ваксинопредотвратимо заболяване. При наличието на лица с изразена клинична картина и хора, които не са имунизирани – контагьозният индекс  е почти 100%. Т.е. възможността за много лесното разпространение на това заболяване съществува, от тук и големия риск за възникване на епидемии и бързото разпространение. Като въздушно-капкова инфекция рискът за трансмисия е много лесно осъществим. За щастие ваксина за това заболяване има, тя е включена в задължителния имунизационен календар, което означава, че децата задължително подлежат на ваксинация. Важно е да се поддържа добро ваксинационно ниво, за да се овладее ситуацията навреме. По данни на Националния център по заразни и паразитни болести засега няма регистрирани случаи в нашата страна“ – посочи д-р Баймакова. По думите ѝ влизащите в страната ни бежанци подлежат на контрол, регистрират се, имат лични лекари. Регионалните здравни инспекции  ги водят на отчет,  като неваксинираните и пропусналите срокове -  биват ваксинирани по съответните схеми. Д-р Баймакова припомни, че първата доза ваксина детето получава на 13-месечна възраст. Реваксинацията е на 12 години. „Тази ваксина е в комбинация с още 2 патогена – това е тривалентна ваксина – морбили, паротит и рубеола. Жива ваксина, която се понася добре, лицензирана е още 1963 година, в България се поставя след 1969-та в различни дозови режими. Ваксината е достатъчно ефективна и безопасна, след двудозовото и приемане има 97% ефективност. Това е единственият начин за превенция от това  коварно заболяване“. Специалистът посочи, че с напредване на годините защитата  с  ваксината теоретично  е възможно да намалее. Това се наблюдава при лица в напреднала възраст, при които имунният отговор е понижен. Но това не налага допълнително поставяне на бустерна доза. Проучванията показват, че двете дози са напълно ефективни.

  Рискови групи

„Деца 6-ти-9-ти месец, когато се изчерпват майчините антитела до поставянето на ваксината, бременни жени, лица над 20-годишна възраст, лица с имунни дефицити, с ХИВ инфекция, левкемия, или друг вид имунен дефицит, по който те не са профилактирани или са изложени на повишен риск“.

  Инкубационен период

„Инкубационният период е от 9 до 14 дни. Източникът е болният човек, който по време на кихане, кашляне отделя патогена в околната среда. Математически изчислено е, че един болен човек може да зарази между 12 и 18 лица, които са чувствителни към патогена и не са протектирани“.

  Клинична картина

„Клиничната картина преминава през 3 типични стадия от развитието на заболяването, които принципно са добре известни и трябва бързо да ги разпознаем. Започва с катарален симптом, който продължава 3-4 дни, висока температура, сълзящи очи, водниста, обилна хрема. Много характерни са промените в устната кухина – белезникави топчици, които са предвестници за появата на обрива. 1-2 дни по-късно се появява обривния синдром, който е много характерен – макул-папулозен обрив, започващ от главата, зад ушите, който се разпространява по цялото тяло в следващите 3 дни. Тогава още повече се засилват симптомите на температура, на сълзене, суха кашлица. Децата са силно изтощени и страдащи. Като отмине обривния период, настъпва продължителен период на възстановяване. Всяко съмнение за температура с конюнктивит и суха кашлица и с макул-папулозен обрив, при несигурен имунен статус трябва да бъде съмнителен за това заболяване“.

  Възможни усложнения

„Много чести са бактериалните инфекции – вторични бактериални инфекции, възпаление на ушите, отити, пневмонии, трахеобронити. Усложнения от страна на храносмилателната система с гастроентерити, диария, хепатит. Нервната система – остър енцефалит – 1:1000 може да се случи. Трябва да се знае, че смъртността при децата е висока. 1 до 3 на 1000 деца в резултат на респираторни или неврологични усложнения могат да завършат фатално“.

  Препоръки

  Да се спазват препоръките на личните лекари, децата да бъдат ваксинирани редовно, да се слушат експертите. „Не бих искала да изживея този ужас от 2009-2010 година, когато имахме епидемия от морбили в страната. Нашите болни бяха 72% от заболелите в цяла Европа. Нека това не ни се случа отново и там, където има пролуки, навреме да бъдат запълнени“ -  каза д-р Баймакова от Първа инфекциозна клиника във Военномедицинска академия – София.