Без радиото мога ли?

По повод 89 години от създаването на Българското национално радио, наш екип бе поканен от верни слушатели да посети село Шипочано, община Кюстендил. Поканата пристигна от читалищното настоятелство на новосъздаденото читалище „Пробуждане – 2022“.  Във връзка с празника на БНР, който е празник и на Радио Благоевград, защото ние сме част от голямото семейство на БНР, се състоя интересно събитие: среща – дискусия на тема „Без радиото мога ли?“  Д-р Ирина Йовчева е председател на новото читалище, тя е превърнала част от своята къща в дом на читалището, защото то все още няма сграда. Ирина беше домакин на срещата, която премина емоционално, с много спомени за първия досег с радиото, смях от весели случки от детството, разкази за любов към народната музика, звучала от ефира, любов, предадена на внуци и правнуци. Беше подготвила въпроси, свързани с историята на радиото, както и любопитна информация за БНР и Радио Благоевград.

Д-р Ирина Йовчева: „Мога да разкажа кратки забавни  истории от моето детство, когато си играехме с моите братовчеди и вдигахме много шум, дядо ми, който беше много  начетен човек, залепил ухото до радиото и кажеше „шшшшт, слушам новините!“. Всички притаявахме дъх, радиото  беше най-сигурният източник на информация. Друг мой спомен от това, как баба и дядо и аз слушахме радио. Моята баба беше творческа личност, много хубаво плетеше и докато плетеше, слушаше как Олга Борисова и други народни певици пеят. И казваше: „Чуйте, чуйте, как убаво пое“. И тази любов и към народната музика, и към това да бъда постоянно информирана, ме накара да се замисля каква е мисията на нашето читалище, което преди 18 месеца учредихме. Аз, като приемник на моите прародители, бих искала да продължа тази идея за баланс между информацията, която приемаме и музиката, която ни обогатява. Поздравявам радиото с това, че създава хармония. Много подбрана музика! Наистина има кратки новини, които се излъчват в информационните емисии и не зная дали си спомняте онези секунди, които отброяват пет секунди преди началото на информационната емисия. Да, това се е запаметило в моите уши и до ден днешен е така. Спомням си в детството как съм се забавлявала когато си настройваме честотата на радиото и нали се сещате за онова скрибуцане, което е докато се нагласи. Това е било част от процеса. Да се нагласиш наистина за това, което радиото ти предоставя. Наистина много качествени специалисти работят там и още  веднъж от името на читалището, на настоятелството и на всички членове ви поздравяваме с празника и ви желаем още вдъхновение за нови предавания. Музиката е тази, която ни зарежда и е подбрана разнообразна в различните часови зони. Снощи например ми беше приятно, че ме връща в осемдесетте години с тези евъргрийни. Моето поколение еотраснало със западна музика, но качествена западна музика, както и с онези шлагери от „Мелодия на годината“. Излъчваха ги главно по радиото.“

Екипът на БНР Радио Благоевград бе посрещнат по стара българска традиция с питка, баница и други вкусотии, не липсваше горещ чай и руйно червено вино. Разказите на нашите домакини не спираха.

„Това ми е спомен, не знам откога съм слушала, но в детската градина в следобедно време, когато се спеше, аз не съм спала и чувах как учителките слушаха радио и слушаха Лили Иванова. Това ми е много жив спомен, може би годината е била 1964 или 1965. Обичам да слушам предимно музика, но и малко информация, която от друго място май не се получава. Има неща, които ги научавам само от радиото, от никъде другаде. Обичам радиото, да, обичам го!", сподели Диана Попова.

„Информация и музиката слушам по радиото. Когато човек слуша музика, се чувства бодър и свеж, особено рок музика. Баща ми ми обеща, че ако в пети клас мина с петица, ще ми купи транзистор. И аз минах с успех 5.10.  И той купи „Ехо“, това е български транзистор, страхотен, малък. Но той си го слушаше и заспиваше с него до главата“, разказа единственият мъж на срещата.

Диана Попова допълни, че гласовете по радиото, водещите и репортерите, които само чува, имат много ясна дикция, много приятен изговор и богат речник.  Според нея много се различават от тези в телевизията. 

Д-р Ирина Йосифова: „Гласовете на журналистите в радиото звучат много мелодично и може би затова толкова много го слушаме, просто гласовете са много приятни".

Гергана Гъргарова: „Радиото е най-добрият приятел на човека, защото в колата, в джоба, в телефона, на полето, на реката, на плажа, това ти е един другар. Аз също обичам да слушам музика.Не помня годината, но сутрин в 05:00 радиото започваше с народна музика. През 1948 годиина,когато правят радиофикацията, по данни на един човек, който е написал книга, Шипочано е първото село в България, което е изцяло ратифицирано. През няколко стълба имаше фунии и радиото звучеше в цялото село. Във всяка къща имаше радио. За мен БНР  е абсолютен другар и добър приятел, да си слушам музика, новини и актуална информация. Много хубави публицистични предавания, особено за Радио Благоевград просто толкова интересни неща...Каквото казват по Радио Благоевград, това е истината!“