90% от българското земеделие включва отглеждането на три култури - пшеница, царевица и слънчоглед, коментира за Радио Благоевград агрономът Роман Рачков, специалист по тропично и субтропично земеделие, председател на Българската асоциация по биологична растителна и активен автор в платформата Климатека. Експертът подчерта, че е всеобща тенденция да се отглежда ограничен брой култури, около десетина в световен мащаб, които основно поддържат порциона на човечеството, докато в миналото са се използвали много по-разнообразни храни от растителен произход. Заради климатичните промени, традиционните култури стават по-трудни за отглеждане, стопаните търпят загуби, защото получават по-ниски по количество и качество добиви, все по - често - никакви. Тези процеси ще се усилят в близките години. „По последни климатични данни, северната граница на маслината, като възможност за отглеждане, е достигнала почти до Софийското поле“, сподели агрономът и посочи още един конкретен пример за видимата страна на климатичните промени: „ В София се появи един вид оса, която опрашва смокините и която до сега не беше срещана в България. Тя е доста по-южно насекомо, но през миналия сезон беше засечена в София“.
Една от стратегиите за приспособяване към промените в климата е насочването на земеделците към нови за района култури и към които вече има пазарно търсене, но не е било възможно да се отглеждат, поради климатичните условия. Такъв е примерът с отглеждането на сладкия картоф, познат под името батат, който е внос и може да се купи от всеки наш хипермаркет. Още повече, че опити да бъде отглеждан в България се правят от 30-те години на миналия век. „Крайно време е българският земеделец наистина да се замисли за последиците от климатичните промени върху неговата дейност и да предприеме своевременно различни стратегии за пътя към тях“, призова Роман Рачков.
Интервюто с Роман Рачков чуйте в звуковия файл.
Седемгодишните мечки Фрол и Фросия, които са брат и сестра, са най-новите обитатели на Парка за мечки край Белица. Те са пристигнали в новия си дом миналия петък след 40-часово пътуване от Украйна до България. Мечките са транспортирани у нас от Парка за мечки на Фондация „Четири лапи“ в Домажир, който е достигнал пълния си капацитет с 31 мечки...
Преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград започнаха проучване на психологическата среда на работещите в местата за лишаване от свобода. Първият етап на проучването приключи, започва научната обосновка на проведените наблдения. Те са включени в проект, чиито резултати ще бъдат предоставени на Министерството на правосъдието, каза за Радио..
Бумът на имотния пазар в България през последните месеци създаде нови възможности, но и сериозни предизвикателства – не само за хората, които искат да купят или да наемат имот, но и за всички, които работят в този динамичен сектор. Често чуваме истории за неизгодни сделки, непрозрачни комисиони, некоректни оферти или липса на яснота в отношенията между..
Четящите хора в България знаят с какъв трепет отварят страниците на нов български роман. На книжния пазар е вече романът „Адажио за Мария“ на Георги Бърдаров. Роман на пръв поглед регионален от Кулата до Солун, история за една невъзможна любов под удара на времето, но действието прехвърля границите от космополитния град Солун и сгушенето между..
Допълнително камери, концентрирани на местата с най-много инциденти и вандалски прояви, са монтирани в Община Благоевград, това каза в ефира на Радио Благоевград главният експерт „Отбранително- мобилизационна подготовка“ (ОМП) в Община Благоевград Кирил Кочарков. Нови камери бяха поставени в зала „Орфей“, парк „Македония“, където се провеждат..
На 1 ноември - Деня на будителите за 18 поредна година стартира кампанията „Операция плюшено мече“. Това е инициатива, която сбъдва хиляди коледни мечти на деца и възрастни в нужда. Тази година, освен да зарадват с коледен подарък, желаещите ще могат да влезнат и в обувките на Дядо Коледа. Всеки, който иска да се включи, може да стане част..
Сектор „Тютюн“ посреща Световния ден на тютюнопроизводителите с цялата гама предизвикателства – нападки и рестрикции, най-вече на институционално ниво. „Например от Световната здравна организация и от няколкото европейски директиви, които в момента се преработват, и в тези предложения за промени има заплахи въобще за съществуването на..