Февруари е най-късият месец от годината, има 28 дни през обикновена година и 29 дни през високосната година, каквато е 2024-та. Февруари е единственият месец с по-малко от 30 дни. Но, има държави, в които е използвана датата 30 февруари.
Д-р Ирина Йовчева, председател на НЧ „Пробуждане-2022“ село Шипочано, общ. Кюстендил от името на читалището отправи предизвикателство към слушателите на Радио Благоевград с въпроса: Ако имахме още един ден повече в нашия живот, какво бихме направили? Слушателите го приеха и споделиха, че биха използвали един допълнителен ден от календара за срещи с приятели, за четене на интересна книга, за дълго отлагана работа, за гледане на филм, за пътуване или за почивка. Д-р Ирина Йовчева разказа интересни истории и малко познати факти, свързани с датата 30 февруари.
„Следващият път, когато саркастично отправите към някой репликата „ще се видим на 30 февруари“, имайте предвид, че историята наистина познава такава дата, а на многовековни надгробни плочи археолози са забелязвали даже и 31-ви. До момента са известни два случая, в които 30 февруари се е появявал в календара. През 1700 година Швеция планира преминаването си от Юлианския към Григорианския календар. За да се изравни с всички останали, империята решава да пропуска високосните години чак до 1740-а включително, вместо да пропусне наведнъж няколко последователни дни, както направили другите държави. Опитът се оказал неуспешен и през 1712 г. шведите отново се върнали на Юлианския календар, добавяйки еднократно 30 февруари в него, за да влязат в ритъма му. Окончателното преминаване на страната към Григорианския календар е през 1753-та, когато от 17 февруари е преминато директно на 1 март. Не всички приемат добре реформата. Според някои местни са откраднати 11 дни от живота им.“
30 февруари е съществувал и в Съветския съюз, в периода 1930-1931 г., в оформения революционен календар, включващ 5-дневни седмици и 30 дена във всеки месец. Целта му е била да елиминира неделята, за да няма почивни дни за работническата класа и да бъде постигната по-висока индустриална ефективност.
„Нека да погледнем и към древния български календар. Предполага се, че е създаден в периода между 10 000 и 2750 година преди н.е. (според Ал. Лудколев). Той също е съдържал 12 месеца. Как е била разпределена годината по дни в тези месеци не е известно, но се знае, че продължителността й е била равна на 365,2421875 дни (П.Петров). Изчислена с тази точност, годината в продължение на 88 496 години ще натрупа грешка от един ден и е много вероятно той да бъде прибавен към втория месец от годината. Така, ако той се нарича февруари, ще бъде с 30 дни“ допълва д-р Йовчева.Тя сподели за чиновническа грешка, според която на Земята живее човек, роден на 30 февруари!
Рождението му на тази дата се дължало на служителката от паспортния отдел в Сургут, която вместо да запише реалната дата 03 февруари, написва 30 февруари. Почти 20 години човекът живее спокойно с тази рождена дата, но проблемът се явява, когато трябва да си смени паспорта. След дълги проучвания и справки грешката е коригирана през 2003 г. и човекът получава издадени действителни документи за самоличност.
Защо в календара липсва 30 февруари? Своята версия на това дава певецът Иван Радуловски в песента "Не си до мен", написана през 2011 година. Чрез своята лична история певецът обръща внимание на това, че 30 февруари е олицетворение на този кофти ден, който всички сме изпитвали след тежка раздяла. Той решава от тъга и болка да изтрие този ден.
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..