Часът на Земята е все по-близо, а с него и кулминацията на специалната кампания на природозащитната организация WWF „Подари природа. За нашето бъдеще“. Нейният фокус е неразривната връзка между хората и околната среда, която хилядолетия наред поддържа развитието на човешките цивилизации. Според оценките на учените природните екосистеми гарантират живота на Земята, като ни осигуряват услуги на стойност 125 трилиона долара годишно.
За да имаме възможността да ползваме ресурсите на природата обаче, трябва на първо място да умеем да я опазваме и да се адаптираме към нейните специфики. Колкото по-близо живеем до природата, толкова по-осезаемо ни се налага да се приспособяваме към нейните особености. Това със сигурност се налага например, на жителите на планинските селища у нас. За много хора в отдалечени райони на Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина, срещите с мечки са почти ежедневие.
Живот край кафявите мечки
През пролетта и началото на лятото е размножителният сезон на мечките. По това време едрите мъжки могат да прогонят младите животни, както и майките с малки мечета от централните части на местообитанията към периферията. Така те слизат от високите части на планините и навлизат в покрайнините на населените места. Вече доближили се до хората, животните биват привлечени от леснодостъпната храна в дворовете.
В края на лятото и есента мечките се хранят по-интензивно, за да натрупат мазнини, които да осигурят оцеляването им по време на хибернацията. В резултат от климатичните промени и все по-оскъдните хранителни ресурси, в късната есен, мечките започват да напускат традиционните си местообитания в търсене на плодове и мед в овощните градини и пчелините на местните хора.
„Една от приоритетните цели на WWF e да осигури превенция на потенциалния конфликт между хората и мечките в районите с най-голямо присъствие на мечки. Това е работата на нашия „Спасителен отряд“, който се отзовава на сигнали за мечки и посещава домове и стопанства, за да даде съвет за тяхното обезопасяване. Нашият екип от биолози и зоолози работи съвместно с кметове, ловци, горски служители, гранични полицаи и изследва внимателно всеки отделен случай“, разказва консервационният биолог Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF и член на Спасителния отряд.
Отрядът помага на хората да обезопасяват своите овощни градини, обори, пчелини. Един от доказано ефикасните методи е ограждането им с електропастири, които са безвредни за животните. WWF дава и няколко съвета, следването на които допринася за превенцията на конфликти. Важно е да не се допуска паша на домашен добитък без пастир и без обучени кучета за охрана на стадото. Не бива да се допуска също и нерегламентирано изхвърляне на храни, хранителни отпадъци и мърша, които могат да привлекат диви животни. Също така е хубаво да се събират окапалите плодове в населените места в местообитания на мечки, за да не ги привличат.
„Мечките са индикаторен вид, който стои на върха на хранителната верига. Състоянието на техните популации показва състоянието на цялата екосистема. Ако позволим да бъдат унищожени тези инженери на екосистемата, ще променим средата, в която живеем. Да не забравяме, че чрез хранителните си навици, мечките разпространяват семена на растения и горски плодове, помагат за поддържането на популациите на елени и други видове животни. Затова кафявата мечка е включена като приоритетен вид в „Червената книга“ на Република България, а незаконното ѝ убиване се третира като престъпление по Наказателния кодекс“, коментира Нада Тошева, ръководител програма „Опазване на видове“ във WWF.
Близо двадесет години WWF работи в България за опазване местообитанията на дивите животни, които съхраняват и безценните ресурси на природата.
Всеки от нас също може да бъде природозащитник
Голямата мисия на WWF е да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата, в което те я опазват и полагат грижи за нея, а тя поддържа живота на Земята, чрез своите екосистемни услуги. Всеки може да стане част от каузата на WWF, като подари „час на природата“ на wwf.bg/earth-hour. В момента България е на четвърто място в света и първо в Европа, като българите сме подарили над 1000 часа на планетата. След Часа на Земята, WWF ще изтегли на случаен принцип десет от участниците в природозащитните инициативи и те ще получат тематична награда.
WWF със специална изненада за любителите на природата
Тази година за първи път у нас ще отбележим празника на природата с две благотворителни кинопрожекции. WWF ви кани да се насладите на хитовата анимация „Кунг-фу панда 4“, чиято премиера беше преди броени дни.
Прожекциите ще се състоят точно в навечерието на Часа на Земята, който тази година ще честваме на 23-и март. Приходите от прожекциите ще бъдат дарени на WWF в подкрепа на работата им по спасяване на още мечета-сираци и завръщането на добре познатите Никола, Анета и Мишо у дома.
Кампанията се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на: БНР , БНР-Благоевград и други медии.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..