Милена Статева е доктор по социология, социален психолог, част от авторския екип на платформата „Климатека“. Тя изследва темата как масовата култура, по-специално киното гледат към климатичните промени. „Киното е изключително важно, защото то създава един балон, в който живеем и който ни оформя като личности“ подчерта в интервю за Радио Благоевград Милена Статева и напомни, че от десетилетия киното „работи“ за модела на консуматорското общество. Новите тенденции обаче са в екологичното социално изкуство, което да измести акцента от производството на консуматори – към връзката с природата, с животните, с климата, с атмосферата.
„В българския фолклор разполагаме с много такива примери, които говорят с връзката ни с климата: “я кажи ми, облаче ле бяло“ или „звезди обсипят свода небесен". Неща, които все по-трудно се случват в наши дни, заради замърсяването на въздуха и промяната в климатичните условия “, каза още Милена Статева. Тя назова редица впечатляващи образци на документалистиката с екологична тематика. Сред тях - „Дишай“ от 1988 година, съвременните български филми “Преди края”, “Гората на Димо”, изложбата „Nature morte“, документалната поредица “Факторът природа” на фондация „Р’Арт“, както и богата колекция от документални и разследващи филми на „Синема Политика“ - мрежата за разпространение на независимо документално кино с актуална социална и политическа тематика. „Реалният живот е много по-интересен от измислените филми в Холивуд“, подчерта Милена Статева.
Според нея българите „трябва да се откажем от нуждата да се разтушаваме и развличаме за сметка на начините, които се предлагат от съвременното изкуство и да бъдем мобилизирани, да се стегнем, да вземе мерки, защото става въпрос за собствения ни живот, за местата, животните и природата, които обичаме. Става въпрос за децата ни и за бъдещето на тази планета“ .
Цялото интервю с Милена Статева чуйте в звуковия файл.

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..