На Световния ден на спешната помощ - 27 май, ситуацията със спешните екипи у нас е все по-трагична. В системата трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна 4000 лева. Повече от половината места остават незаети, пишат от Съюза на парамедиците в България.
"В повечето държави от ЕС отдавна е направен анализ, че лекарският труд в линейките е изключително скъп и затова там са оставени единични лекарски екипи, които поемат само строго специализирани случаи. Във всички останали ситуации спешността се осигурява от парамедици. Парамедикът не може да замени лекаря, но специалното му обучение позволява стабилизиране, поддържане на жизнените показатели и спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение, където пострадалият се поема от обучен лекарски екип. Доказано е, че в държави, в които парамедиците са внедрени в системата на Спешната помощ, смъртността при инциденти е намаляла с над 70%.
У нас няма воля за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове. Всичко това се измерва в загубени човешки животи, тъй като липсата на екипи бави обслужването на адресите и спешното транспортиране. Масово и в много региони в страната е напълно невъзможно спазването на "златния час" при тежки спешни състояния и инциденти.
Съюзът на парамедиците в България вече цяла година работи по този казус, но въпреки десетките срещи, участието в комисии и работни групи, стъпките напред са много бавни. Парамедици продължават да бъдат наемани в спешни центрове на други длъжности, без да се регламентират точно техните задължения. Други се отчайват и избират емиграцията като единствената възможност за реализиране в професията. Трети започват работа в лечебни заведения или обезпечават с уменията си спортни състезания, филмови продукции, детски лагери.
Съюзът на парамедиците направи анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за Спешна помощ в страната. Във всяко от ЦСМП-тата търсят поне 10 лекари. Често се срещат призиви като "спешно назначаваме" и въпреки това назначения няма. Свободни стоят и бройки за медицински сестри и фелдшери. Трансформирането им в длъжности за парамедици би помогнало на системата и пациентите изключително много. Според отговор на наше писмо от МЗ това е в правомощията на всеки директор на ЦСМП и не може да бъде централно разпоредено от министерството. Въпреки че част от ЦСМП са записали в плановете си за развитие назначаване на парамедици, това се случва трудно.
Има положителна практика в ЦСМП – София, Пловдив и Бургас, но в други области на страната – не, макар че някъде свободните места достигат до 60%. В област Враца например търсят 10 лекари. Подобно е положението и в Силистра.
Друг проблем е, че въпреки наличието на единни протоколи за работа в спешна помощ, във всяка от областите се работи по различни правила. Липсва задължителна едногодишна подготовка по спешна помощ за всички заети – лекари, сестри и друг персонал.
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..
Предимно облачно
Облачно