15, 16 и 17 юли в народната традиция се наричат горещници. За най-опасен се смята третият горещник, посветен на св. Марина, наричана още св. Марина Огнена, но и трите са наречени за предпазване от огън. Вярвало се, че огънят слиза от небето и който не празнува горещниците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
„Горещниците са в сърцето на лятото, има и астрономически предпоставки средата на юли да бъде най-горещото време. Но горещниците са различни от понятието горещи вълни. Гореща вълна може да имаме обикновено от май - до септември включително, но най-често юли – август“, поясни за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и част от екипа на платформата Климатека. Експертът съобщи, че всяко увеличение с 2-3 градуса през месеца води до двойно увеличение на горещите вълни. В България проучване е установило, че след 1985 година рязко нараства броят на горещите вълни - не само тяхната честота, но продължителност, интензивност и екстремност.
Европа е най-бързо затоплящият се континент. Данните показват, че 23 от 30-те най-тежки горещи вълни, регистрирани в Европа, са настъпили през настоящия век, а смъртните случаи, свързани с жегата, са скочили с около 30% през последните 20 години. 2023 година беше най-топлата в световната метеорологична история, а вече 12 поредни месеца бележат абсолютен температурен рекорд, като по-високите месечни температури са в пряка връзка с честотата на горещите вълни. „На първо място те се отразяват на здравето на хората и природата, на стопанския живот “, подчерта д-р Спасова и даде още примери – за повредена инфраструктура, замърсяване на въздуха, пожари. Повече зелени площи в градовете, откриване на повече сини точки, избягване на презастрояването, използване в строителството на по-малко топлопроводими материали, боядисване на покривите в бяло са част от възможностите да се намали прегряването. „Необходимо е да се изграждат обществени климатизирани пространства, където могат да ходят хората да си почиват“, каза още д-р Зорница Спасова и припомни важността на качественото облекло в горещите дни.
Цялото интервю д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Предимно облачно
Облачно
Облачно
Значителна облачност със сняг
Значителна облачност с дъжд
Дъжд / Сняг