15, 16 и 17 юли в народната традиция се наричат горещници. За най-опасен се смята третият горещник, посветен на св. Марина, наричана още св. Марина Огнена, но и трите са наречени за предпазване от огън. Вярвало се, че огънят слиза от небето и който не празнува горещниците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
„Горещниците са в сърцето на лятото, има и астрономически предпоставки средата на юли да бъде най-горещото време. Но горещниците са различни от понятието горещи вълни. Гореща вълна може да имаме обикновено от май - до септември включително, но най-често юли – август“, поясни за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и част от екипа на платформата Климатека. Експертът съобщи, че всяко увеличение с 2-3 градуса през месеца води до двойно увеличение на горещите вълни. В България проучване е установило, че след 1985 година рязко нараства броят на горещите вълни - не само тяхната честота, но продължителност, интензивност и екстремност.
Европа е най-бързо затоплящият се континент. Данните показват, че 23 от 30-те най-тежки горещи вълни, регистрирани в Европа, са настъпили през настоящия век, а смъртните случаи, свързани с жегата, са скочили с около 30% през последните 20 години. 2023 година беше най-топлата в световната метеорологична история, а вече 12 поредни месеца бележат абсолютен температурен рекорд, като по-високите месечни температури са в пряка връзка с честотата на горещите вълни. „На първо място те се отразяват на здравето на хората и природата, на стопанския живот “, подчерта д-р Спасова и даде още примери – за повредена инфраструктура, замърсяване на въздуха, пожари. Повече зелени площи в градовете, откриване на повече сини точки, избягване на презастрояването, използване в строителството на по-малко топлопроводими материали, боядисване на покривите в бяло са част от възможностите да се намали прегряването. „Необходимо е да се изграждат обществени климатизирани пространства, където могат да ходят хората да си почиват“, каза още д-р Зорница Спасова и припомни важността на качественото облекло в горещите дни.
Цялото интервю д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.
Колко сме активни като гражданско общество днес? Възпитават ли се децата в доброволчество и инициативност и как учителите участват в тяхното формиране? Това са въпросите, които преподавателите Даниела Миланова и Василка Тасева, част от Сдружение "Заедно за успех" и инициатори на редица активности, инициативи и кампании в община Кочериново, включващи и..
Диана Димитрова е родом от Шумен, но живее със семейството си в Добрич. Преди да станат родители, тя и съпругът й не спират да пътуват и да опознават различни кътчета от страната ни. След появата на децата, си обещават, че тази жажда към нови знания, приключения и емоции няма да спре и както в българската класика "С деца на море", семейството е в пълен..
Изпращаме една бурна и динамична седмица, с редица върешнополитически събития, които коментирахме в обзорното издание на предаването "Събуди деня". Седмицата започна с отказа на президента да подпише указ за назначаването на нов служебен кабинет, мотивиран от решението на премиера Горица Кожарева да запази вътрешния министър Калин Стоянов на поста му...
На фона на бурната вътрешнополитическа обстановка в страната, един сюжет, свързан с местната власт, привлече вниманието на обществеността в Благоевград. Дали да бъдат увеличени заплатите на общинските съветници в града? В началото на седмицата две общински съветнички – Антония Сивикова и Ваня Кромбоа – публично се разграничиха от предложението за..
Сдружение „Кюстендил има сърце“ навърши една година от учредяването си. Най-сладката и най-трудната година за неговите създатели, които поставиха началото на ред инициативи. Сега им предстои най-мащабната такава – събиране на средства за оборудвана линейка, която да обслужва нуждите на областната болница в Кюстендил. Оказва се, че тя не разполага със..
Петър Славов, юрист и бивш депутат, изрази мнението си в предаването “Събуди деня”, относно последиците от промените в Конституцията и текущата политическа ситуация в България. Той коментира решението на президента Румен Радев да не подпише указ за назначаване на служебното правителство, предложено от Горица Кожарева. Според Славов, президентът е..
Бившият вътрешен министър и председател на партия АБВ Румен Петков, определи последиците от промените в Конституцията като „политическа катастрофа“. В предаването "Събуди деня" Петков подчерта, че страната вече не се намира в криза, а в катастрофа, причинена от „правни нихилисти и политически безбъдници“. Според Петков промените в Конституцията,..
Разкъсана облачност
Ясно