Димитрина Проданова и нейната "Книга антидепресант"

Димитрина Проданова племенница на алпиниста Христо Проданов, родена е в Карлово на 16 март 1973 година. Напуска родния си град в седми клас,за да учи в София, където и днес живее със семейството си. Споделя, че карловец никога не казва,че не е карловец, защото е израснала в сърцето на Стара планина, където според нея, духът се формира по по-различен начин. Тя е детски психолог, но четвъртата си “Книга Антидепресант” я пише за възрастни. Книгата се е появила в труден период от живота й, когато разбира, че независимо подкрепата и обичта на близките хора, проблемът може да бъде преодолян, като тръгнеш по най-съкровения път - този към себе си.

"Моят личен антидепресант е семейството. Това е книга за семейството, за любовта за подкрепата. Няма по-висш антидепресант от любовта и от това да има с кого да споделиш тази любов, защото аз съм си мислила за мен кое би било обратното на терапевтично - антитерапевтично, и съм си мислила, че явно най-голямото нещастие е да има какво да дадеш и да няма на кого", споделя пред Радио Благоевград Проданова.

Тя пътува често, има различни впечатления от ред дестинации по света, но за пътя навътре към себе си, казва, че е доста тежък и труден.

"Много хора ходят на психолог, за мен това е ежедневие от 1999 г. не съм спирала да работя като психоретапевт. Има толкова много хора, които търсят пътя към себе си. Трудно е да ходиш на терапия, защото не знаеш до какви дълбини можеш да стигнеш. За мен хората, които търсят терапия или по някакъв начин тръгват по пътя към себе си - това са много смели хора. Живеем в едно много шумно време, много е шумно, а хората не се чуват, не се изслушват. Не им се задълбава нито в техния свят, нито в света на другия", казва психологът.

Авторката на "Книга Антидепресант" споделя за нея, че има усещането, че пише двойна книга, защото всеки, който я прочете, й дава обратна връзка за своята история и усещане на книгата. 

"Аз в нея пиша за своя дядо, всеки е имал дядо и изведнъж ти изниква историята за твоя си дядо, за твоята майка, за твоя баща, за любовната история на твоите родители, и  всъщност тече двоен процес - ти се запознаваш с автора, запознаваш се с всичките негови емоции, преживявания, как минава през различните емоционални състояния и това провокира твои си паралелни емоционални състояния. Така че аз, като я пишех тази книга, не съм я написала с идеята "сега ще я напиша и ще я прочетат хиляди хора", аз си правих тренинг на себе си, един вид все едно се поведох за ръка. Вместо да тръгна на психотерапия, си казах "добре, в момента съм в тежък период, имам нужда от подкрепа", но видях, че колкото и да са ти близки близките, когато си в такъв тежък период, те стигат до теб, но донякъде, винаги остава една педя разстояние и тази педя ти говори, че всъщност няма как да излезеш от трудното, ако не се обърнеш към себе си", разказва за Радио Благоевград  Проданова.

Цялото интервю с Димитрина Проданова можете да чуете в прикачения звуков файл.