Назад към миналото ни връща със своето задълбочено изследване гл.ас д-р Ива Станоева, автор на книгата „Народни костюми“ в Княжество България, излязла преди броени дни от печат. Книгата е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888–1889 г., съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките.
„…първият ми досег с тези документи беше през 2017 година, тогава започна работа един много интересен проект на СУ „Климент Охридски“ и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, като в този проект обедини усилия един интердисциплинарен екип от езиковеди, историци, архивисти, антрополози. А целта на проекта беше да покажем този ръкопис, който е от ръкописни документи от 1888 – 1889г., повече от 130 години“, разказа в ефира на Радио Благоевград д-р Ива Станоева и сподели, че документът е съхраняван дълго време в научния архив на БАН, но е останал почти неизвестен за научната общност.
„Това са рапорти на окръжни управители, на околийски началници и общински кметове, които изпращат в Министерството на вътрешните дела описание на народни костюми. Това е по предписание на ведомството, което тогава е оглавявано от Стефан Стамболов, чиято цел е била да модернизира Третата българска държава“ , обясни д-р Станоева и посочи любопитни факти от тези рапорти, които са писани десет години след Освобождението, три години след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, след Сръбско –българската война. Във времена на политическа криза в България, след абдикацията на княз Александър Батенберг, се изпраща т.нар. „окръжно предписание“, с което се изисква описание на народните костюми на населението от съответните окръжия в страната. Д-р Станоева посочи, че запазените до днес рапорти разкриват много ценна информация за облеклото, езика, бита и културата в отделните райони в България.
Изследването е насочено към широк кръг специалисти, работещи в областта на фолклористиката, етнологията, езикознанието, историята, културологията и към всички, които се интересуват от облеклото, езика, културата и живота в България в края на XIX в.
България е на първо място по желание на младите хора да започнат свой бизнес според данни на Евробарометър. У нас има развита предприемаческа култура, нарастващ брой стартъпи в технологичния сектор и в биотехнологиите. Предприемачеството е начин на мислене и отношение към света, а успешният предприемач трябва да бъде любопитен, да търси решения на..
Регионалният съвет за развитие – Самоков обяви конкурс по повод 1 ноември – Деня на народните будители. В конкурса могат да участват ученици на възраст от 13 до 18 години. Задачата е да бъдат издире ни цитати, мисли и откъси, посветени на Самоков. Най-добрите предложения ще бъдат изписани върху пейки в Самоков и Боровец. Жури ще оцени..
По данни на СЗО повече от един милиард хора по света са с увреждания. И макар да имат някакъв дефицит, те са хора като всички нас - мечтаят, обичат, харесват или не харесват, творят. А изкуството е начинът, по който хората с увреждания най-лесно могат да се впишат в обществото, каза в студиото на Радио Благоевград Вера Павлова, ръководител на..
Българската журналистика е единственият европейски партньор на Асоциацията на корейските журналисти – сътрудничество, което вече десет години изгражда мостове между култури, професионални стандарти и приятелства. По повод юбилея делегация на Съюза на българските журналисти, водена от председателя Снежана Тодорова, посети Южна Корея. За смисъла на..
От 20 октомври до 10 ноември тази година се открива прием на заявления за кандидатстване по държавната помощ de minimis за подпомагане на земеделски стопани, произвеждащи оранжерийна продукция (като домати, краставици, пипер, ягоди и малини), както и на производителите на картофи, тютюн, култивирани гъби и маслодайна роза. Това реши на свое..
На 2 октомври, когато отбелязахме Световния ден на селскостопанските животни, сдружение КАЖИ (Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията) стартира национална кампания срещу разрастването на една от най-големите птицеферми в страната, намираща се във великотърновското село Дебелец. Инвестиционният проект предвижда капацитетът на комплекса да..
Вече 3 детски градини от общо 13 имат своята биоградинка в Благоевград. „Целта е освен малчуганите да се докоснат до градинарството, да се засили връзката детска градина - деца – родители“, обясни планинският водач Маргарита Ангелова. Идеята е създадена от директорката на ДГ 10 "Мак" Галина Арабаджиева, където ходи дъщеря и Йоана. Маргарита има..