Според официалната статистика, в България 61.4% от отпадъците от опаковки се оползотворяват. В същото време в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%. Тези и още проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци разкрива нов анализ на екологичното сдружение „За Земята“ със заглавие „Паралелна реалност: управлението на пластмасовите отпадъци от опаковки в България отвъд официалната статистика“ (https://www.zazemiata.org/resources/epr-in-bg-report-2024/).
Една от слабостите на системата е качеството на наличната статистическа информация за отпадъците, коментира в интервю за Радио Благоевград Евгения Ташева от „За Земята“. Тя напомни, че от 2021 година страните членки на ЕС плащат данък пластмаса за нерециклираните пластмасови опаковки. „Който като го разделим на жител не изглежда много – 6 лева годишно. Отделно от него като потребители плащаме всеки път, когато си купим нещо от магазина, което е в опаковка, независимо дали е стъклена, пластмасова, метална, хартиена – ние сме си платили в цената на този продукт, неизвестна за нас цена, която трябва да отиде за рециклиране, да финансира цялата инфраструктура от цветни контейнери, тяхното обслужване, за да може в крайна сметка тези отпадъци да се върнат отново в икономиката като материали. Много е трудно да разберем колко е тази сума, защото е много непрозрачен начинът, по който се формират тези продуктови такси“, описа ситуацията екологът. Евгения Ташева посочи още, че няма информация за реалния дял на опаковките в общия поток отпадъци, макар че общините са длъжни на всеки пет години да правят подробен анализ на състава на битовите отпадъци. Към момента само 1/3 от тях имат такъв нов анализ, но методиката, по която се прави не изисква да се изясни каква част са опаковки, за да бъде ясно разпределена и финансовата отговорност за тяхното управление. „Ние плащам екотаксата за всяка опакована стока като потребители, такса битови отпадъци като жители на дадено населено място и може би същата опаковка е минала през същия процес на плащане и щом тя е върната, а не рециклирана, тя неизменно попада и сред тези опаковки, които са в обхвата на европейския данък.“ Въпреки значителните, дори за Европа, обществени разходи за управление на отпадъците в България, едва 4.8% от материалите се връщат обратно в икономиката – над два пъти по-малко от средното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна - Нидерландия.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..