Езерото от любов, което ни остави поетесата Ели Тодорова

Един ден ще прелетя над езерото.
За последно…
Да се огледам…
Същата съм - Неразумница.
Ще се посуетя по върховете,
 ще залича стъпките.
С пригладени коси ще си
оставя всички фиби в езерото.
Няма да изчаквам, ще летя.
Колко съм изморена…
Рано е да заспя. Ще те потърся,
да изпием по един горски чай,
преди да си тръгна.
Както някога. Ще те оставя сам.
Не ме търси. Нали видя,
 колко съм несериозна.
Усмихвам се и си тръгвам…
  ……….

Част от стих на Ели Тодорова, поместен в последната й книга „Езеро любов“.

Ели не можа да дочака момента да види книгата си завършена, да я усети в ръцете си, да вдиша от прясното мастило. Но въпреки това дъщеря й събра сили и с подкрепата на верни приятели, издаде книгата, в памет на своята майка.

Радвам се, че успяхме да сбъднем още една нейна мечта. Беше трудно, болезнено… плаках, смях се, търсих някъде да ми даде знак с одобрение, споделя Александрина Костуркова, като допълва, че книгата вече е била готова, имала е и заглавието, избрано от майка й, но за съжаление, тя не успя да я дочака.

„Аз й бях обещала, че ще съм до нея до края. Истината е, че нямаше да се справя без подкрепата на нейния издател Валентин Боков, който я познаваше много добре. Това всъщност е последната й книга и нямаше как да не сбъдна последната й мечта“, казва Алекс.

Между кориците на книгата са събрани над 40 стихотворения на Ели Тодорова, автор и на стихосбирките „Любов по Лорка“, „Сенки от фабриката“ и „Рокля с цвят на портокал“. Предговорът на „Езеро любов“ е написан от нейната добра приятелка Василка Вонидова, а илюстрацията й отново е дело на дупничанина Георги Кацарски – Дон Кези.

Дъщерята на Ели Тодорова, Александрина Костуркова, сподели в ефира на Радио Благоевград, че е благодарна на Бог, че именно тя е била нейна майка.

„Тя беше свръх емоционална, харизматична, борбена, грижовна.. За мен най-добрата майка на света. Мама беше много скромен човек и се радваше на малките неща. Обичаше много внуците си, семейството си. Обожаваше градината си с цветя – рози, магнолии, хризантеми, обички, има стихотворения за тях“, разказва пред Радио Благоевград Александрина.

Тя споделя, че майка й е обичала много кафето, правейки си по две кафета на ден, сядала и започвала да пише, а вдъхновението й идвало от всичко около нея.

„Спомням си, че започваше да пише ей така, от нищото, ако нямаше лист хартия, взимаше каквото има под ръка, за да си излее душата. Думите й идваха спонтанно, извираха някак внезапно. Нямаше нещо конкретно, което да я вдъхнови, тя се вдъхновяваше от всичко – от едно камъче, от едно есенно листо..“, разказва Алекс.

Семейството решава, че продажбата както на „Езеро любов“, така и на останалите книги на Ели Тодорова, ще бъде с благотворителна цел и събраните средства ще бъдат дарени на храма в Кочериново, родният град на Ели.

„Тя обичаше църквата, ходеше редовно. Искаме част от нея да остане в този храм. Имаме благословията и на отец Георги, много хора ни подкрепят“, казва Алекс.

Най-важният урок, който остава в завет от Ели към дъщерите й, е любовта. 

"Любов! Светът е любов! Целият й живот беше изпълнен с любов. Тя винаги ще живее с нас. Тя остави не две, не три, а четири мълчаливи книжки", завършва Алекс.

Отивам си във сивкав дим – изпушена цигара

И колко грациозно се изнизвам – цялата

Понякога невидима се разотивам и май ти успокоявам мислите

Невидими са моите пътища в дим,

поредна цигара, така единствено край теб ще се навъртам,

упойващия дим, докато поглъщаш....

Интервюто на Ваня Бахчиванова с Александрина Костуркова чуйте в прикачения звуков файл.