През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на говорене. Вече никой не слуша послания. Чуват се начинът, по който се говори. Той е ниско в езиковите регистри, варира от едно неособено приятно етикетиране на политическите опоненти до откровено арогантни, грозни изрази, които по никакъв начин не съответстват на положението на личностите, които заемат съответните ръководни постове. Това заяви в ефира на Радио Благоевград д-р Радостина Михайлова, преподавател в катедра „Връзка с обществеността“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Защо политиците принизиха толкова много политическата комуникация?
Преди година или две щях да обясня тази тенденция с това, че политиците са неособено подготвени, възпитани хора, които са случайно попаднали във властта. Сега обаче имам едно по-различно обяснение. Мисля, че този брутален, грозен, уличен изказ е изключително добре премерен и преднамерено се търси и се излива в общественото пространство. Защото единственият начин политиците да се продават вече е през скандала. Те не са чути откъм послания, а откъм изказ.
Защо преднамерено се търси скандалът?
Защото това е опит за бягство от отговор на важни въпроси. Когато хората слушат тези езикови вакханалии, единственото, което правят, е да се отдръпнат, да се отвратят и да се дистанцират от цялата политическа клика. Това е удобно за тази клика, защото публиката вече спира да задава въпроси и да очаква отговори. Това означава удобна среда за политиците.
Защо езикът на политиците разединява нацията, защо вече не можем да чуем вдъхновяващи речи като легендарната реч на Мартин Лутър Кинг, защо се променя реториката в целия свят – отговорите може да откриете в цялото интервю на Мария Благоева с д-р Радостина Михайлова в прикачения файл.
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла