Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Живот като на книга - историята на Снежанка Филчева

Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на  сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти, но и включва към тях нови творения от рециклирани материали. Пред дома си в Благоевград, където ни посреща, пък има едно разкошно „природно пано“, както го нарича тя, прекопано, засадено и създадено с двете й ръце от едно запустяло място, обрасло с бурени и използвано за бунище от преминаващите . Това е Снежанка – човек, създаващ красота от нищото, търсещ винаги доброто и красивото. Човек, който винаги е разчитал единствено на своята борбеност и на двете си ръце, за да постигне нещо в живота си. А той не е бил никак лек. Родена в село Гега в планината Огражден, намиращо се на границата с Република Северна Македония, Снежанка от малка е трябвало да се бори с несгодите на живота.

„Аз много пъти съм казвала – голямото семейство дава, но и взима. На мен ми е дало много – най-вече уроците от родителите ни – да сме борбени, да не се предаваме. Единственото нещо, заради което съжалявам, че съм се родила в това село, е защото ми отне, мога да кажа до определена степен бъдещето. Дипломата, която получих в основното образование, беше пречка за моето развитие нататък, но ако не съм била там - на село, нямаше да съм това, което съм в момента“, разказва Снежанка, като подчертава, че не само нейното детство е било тежко в годините преди и по време на Прехода: „Децата, които са израснали на село, знаят какво е селският труд. Годините, когато аз трябваше да уча, се случи, че къщата, в която живеехме, падна, изнесохме се и със собствените си ръце градяхме новата къща, а за да има пари за нея, трябва да работиш. И селският труд, и животните, това е нещо, което не мога да забравя и преглъщам като горчилка“, спомня си Снежанка.

През 1970 година Филчева решава буквално да „избяга“ от село Гега и идва в Благоевград. Тук тя намира истински приятели и хора, които остават опора за нея през целия й живот.

„В този град аз имах ангел пазител – това е Вера Зашева. Има такива хора, които са изпратени отнякъде, да са до теб и да ти помагат, и не само Вера, много бяха хората, които са били около мен, и до ден днешен, аз имам много хора“, признава пред Радио Благоевград Снежанка.

Пътят на Снежанка към рисуването и вдъхновението за първата й книга, всъщност започва от едно малко магазинче „От копче до балтон“, което тя отваря в квартал Ален мак в Благоевград.

„То всъщност от едно малко магазинче, прерасна в три магазина. Това беше времето на промяната – 89-та година, когато всички се лутахме и не знаехме накъде да хванем. Промяната мен ме завари в администрацията на селското стопанство. Съкращенията тръгнаха оттам, бях само на 30 и няколко години, нямах опит и отпаднах от трудовия пазар. Това беше едно мое много трудно решение, което ми струваше много – много сълзи, много мъка, но благодарение пак на това, което съм, успях. За съжаление, първият инфаркт, който получи съпругът ми, беше в Общината, търсейки работа. Двама студенти без работа, могат да ме разберат хората за какво става реч, а аз бях обещала на себе си – причината, поради която аз останах без образование, не трябваше да се случи при децата ми, така че борих се и имаше защо. Аз шеговито кръстих моето бутиче „От копче до балтон“, защото си дадох сметка, че в един квартал не можеш да разчиташ само на един продукт, а и нямах пари, нямах какво да сложа в магазина, бях изплела един чувал бебешки дрешки и извадих чеиза, който бях подготвила на децата си. Първото нещо, което сложих в магазина, беше моето ръкоделие. Моята сестра ми даде 500 лева, отидох на Димитровград, купих лъскави неща и започнах да правя колиета, обички, гривнички – нещо, което липсваше на пазара, така тръгнах, впоследствие вече напълних магазина, дори сложих и копчета, и оттам „От копче до балтон“ – от най-малкото до най-голямото“, разказва Снежанка Филчева.

Първата книга на Снежанка „От копче до балтон“ съдържа разкази, които тя е чувала през годините в магазина от своите клиенти. Разкази за тежки житейски истории и съдби.

„Те са истински. Те са от хората. Времето на Прехода, аз вярвам, че всички са го усетили. Имало е моменти, когато съм си казвала „само на мен ли се случват такива неща?“, защото на всеки човек се случват понякога неприятни неща, но когато застанах в магазина, тогава видях, че не съм била права, защото има хора с много по-лоши съдби. Там срещнах наистина немотията, глада, лутането на хората. Беше страшно“, разказва Снежанка, като си спомня колко много е страдала, чувайки всички тези истории и мислейки как може да помогне.



Талантът си да рисува пък Снежанка отново открива в магазинчето си, когато в него влиза една млада художничка. Тя вижда щрихите, които Снежанка е нахвърляла върху картончета от чорапогащници и прозрява потенциала в тях. След няколко дни й носи платно и бои и я моли да нарисува нещо.

„И аз открих, че рисуването много ме завладя. То ме дърпаше, не ми даваше мира. И това момиче, точно преди Коледа, се върна и каза, че моята картина й е донесла голям късмет. Кандидатствала за Зелена карта в САЩ и спечелила картата, а картината качила в интернет и се е продала. Каза ми „Твоята картина, твоите пожелания, ми донесоха голям късмет – хем продадох картината и взех някакви пари от нея, хем заминавам за САЩ“ и при идването си в магазина, ми донесе едно платно, в знак на благодарност. Мина доста време, не идваше моментът аз да се докосна до боите и платното, но винаги момент, когато имаш нужда от нещо друго. Уморена, прекъснах работата с магазините и започнах да рисувам“, разказва Снежанка.

Първата картина, която е нарисувала, била посветена на нейния съпруг.

„Три дни преди да почине, ми подари цвете. Нарисувах три листенца от това цвете, хванати едно за друго, а четвъртото – паднало ниско“, спомня си със сълзи на очите Снежанка.

Още от интервюто на Ваня Бахчиванова със Снежанка Филчева може да чуете в прикачения звуков файл.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Найден Зеленогорски

Районирането на България – какво предстои и защо е важно?

Преди дни Министерският съвет одобри ново райониране на България за статистически цели. Вместо досегашните шест района за планиране от ниво 2, се предвижда страната да бъде разделена на четири: Северен, Източен, Южен и Столичен. Основният аргумент за промяната е намаляващото население в някои региони, което не отговаря на европейските изисквания. В..

публикувано на 07.04.25 в 09:54

За франкофонския дух в Благоевград и за френската култура с любов и вдъхновение

Френската култура, с която съм  израснала благодарение на Е зиковата гимназия в Плевен,  ме е водила като  н ишка ,  която е разгръщала потенциала ми цял живот. Била съм преводач, работила съм в чужбина дълги години и фре нският език  винаги е бил мост за мен ,  както и б ългарската култура, която винаги съм се опитвала да разпространявам и..

публикувано на 05.04.25 в 10:14

Правителството е стабилно и мнозинството се увеличава

Това не беше само вот на недоверие, а опит за създаване на турбуленция в държавата, опит да се промени геополитическата посока на България. Ние обаче сме и оставаме европейска държава и сме амбицираме да бъдем все по-значими сред нашите партньори. Евроатлантическото мнозинство надделя при гласуването. Правителството е стабилно и мнозинството се..

публикувано на 05.04.25 в 10:07

Цветан Цветанов: Липсва политика за борба с контрабандата. Даниел Митов не е подходящ за вътрешен министър

Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов коментира в интервю за Радио Благоевград сигналите за полицейски чадър над канал за контрабандни цигари в Пловдив. По думите му случаят е изключително тревожен и показателен за дълбоките проблеми в системата на вътрешното министерство. Цветанов заяви, че при наличие на подобни сигнали в годините, когато той..

публикувано на 04.04.25 в 11:00
Станислав Кимчев

"Момо" - терапевтичен мост към необятния вътрешен свят на хората със специални потребности в Благоевград

На 13 и 14 април потребители на социалните услуги и млади актьори представят в Благоевград театралната постановка „Момо“ по Михаел Енде – проект, който ще докосне публиката чрез изкуството и социалното приобщаване. Представлението ще се състои от 18:00 ч. в Камерна опера и НЧ „Н.Й. Вапцаров – 1866“ и има за цел да покаже, че театърът може да бъде..

публикувано на 04.04.25 в 10:27

Футболистката Лили Костова редом до Стоичков и Пенев

Какво е когато си доказал на себе си, а  и на останалите, че можеш, че си успял и сега искаш само да предаваш опита си. Отговори на тези въпроси дава бившата футболистка от Петрич Лили Костова. С право можем да кажем, че е най-добрата и истинска гордост на България в женския футбол. По повод 100-годишнината на Българския футболен съюз от..

публикувано на 04.04.25 в 09:57

От пожарникар до холистичен терапевт

С цветни еликсири и етерични масла Евгения Марценкова ни разкрива как да открием своята „вътрешна красота“. Тя бе една от номинираните за „Жена на годината на Благоевград“ за 2025 година. Евгения Марценкова е холистичен терапевт с 12-годишен опит. Завършва втория випуск на факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Академията..

публикувано на 04.04.25 в 07:00