Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти, но и включва към тях нови творения от рециклирани материали. Пред дома си в Благоевград, където ни посреща, пък има едно разкошно „природно пано“, както го нарича тя, прекопано, засадено и създадено с двете й ръце от едно запустяло място, обрасло с бурени и използвано за бунище от преминаващите . Това е Снежанка – човек, създаващ красота от нищото, търсещ винаги доброто и красивото. Човек, който винаги е разчитал единствено на своята борбеност и на двете си ръце, за да постигне нещо в живота си. А той не е бил никак лек. Родена в село Гега в планината Огражден, намиращо се на границата с Република Северна Македония, Снежанка от малка е трябвало да се бори с несгодите на живота.
„Аз много пъти съм казвала – голямото семейство дава, но и взима. На мен ми е дало много – най-вече уроците от родителите ни – да сме борбени, да не се предаваме. Единственото нещо, заради което съжалявам, че съм се родила в това село, е защото ми отне, мога да кажа до определена степен бъдещето. Дипломата, която получих в основното образование, беше пречка за моето развитие нататък, но ако не съм била там - на село, нямаше да съм това, което съм в момента“, разказва Снежанка, като подчертава, че не само нейното детство е било тежко в годините преди и по време на Прехода: „Децата, които са израснали на село, знаят какво е селският труд. Годините, когато аз трябваше да уча, се случи, че къщата, в която живеехме, падна, изнесохме се и със собствените си ръце градяхме новата къща, а за да има пари за нея, трябва да работиш. И селският труд, и животните, това е нещо, което не мога да забравя и преглъщам като горчилка“, спомня си Снежанка.
През 1970 година Филчева решава буквално да „избяга“ от село Гега и идва в Благоевград. Тук тя намира истински приятели и хора, които остават опора за нея през целия й живот.
„В този град аз имах ангел пазител – това е Вера Зашева. Има такива хора, които са изпратени отнякъде, да са до теб и да ти помагат, и не само Вера, много бяха хората, които са били около мен, и до ден днешен, аз имам много хора“, признава пред Радио Благоевград Снежанка.
Пътят на Снежанка към рисуването и вдъхновението за първата й книга, всъщност започва от едно малко магазинче „От копче до балтон“, което тя отваря в квартал Ален мак в Благоевград.
„То всъщност от едно малко магазинче, прерасна в три магазина. Това беше времето на промяната – 89-та година, когато всички се лутахме и не знаехме накъде да хванем. Промяната мен ме завари в администрацията на селското стопанство. Съкращенията тръгнаха оттам, бях само на 30 и няколко години, нямах опит и отпаднах от трудовия пазар. Това беше едно мое много трудно решение, което ми струваше много – много сълзи, много мъка, но благодарение пак на това, което съм, успях. За съжаление, първият инфаркт, който получи съпругът ми, беше в Общината, търсейки работа. Двама студенти без работа, могат да ме разберат хората за какво става реч, а аз бях обещала на себе си – причината, поради която аз останах без образование, не трябваше да се случи при децата ми, така че борих се и имаше защо. Аз шеговито кръстих моето бутиче „От копче до балтон“, защото си дадох сметка, че в един квартал не можеш да разчиташ само на един продукт, а и нямах пари, нямах какво да сложа в магазина, бях изплела един чувал бебешки дрешки и извадих чеиза, който бях подготвила на децата си. Първото нещо, което сложих в магазина, беше моето ръкоделие. Моята сестра ми даде 500 лева, отидох на Димитровград, купих лъскави неща и започнах да правя колиета, обички, гривнички – нещо, което липсваше на пазара, така тръгнах, впоследствие вече напълних магазина, дори сложих и копчета, и оттам „От копче до балтон“ – от най-малкото до най-голямото“, разказва Снежанка Филчева.
Първата книга на Снежанка „От копче до балтон“ съдържа разкази, които тя е чувала през годините в магазина от своите клиенти. Разкази за тежки житейски истории и съдби.
„Те са истински. Те са от хората. Времето на Прехода, аз вярвам, че всички са го усетили. Имало е моменти, когато съм си казвала „само на мен ли се случват такива неща?“, защото на всеки човек се случват понякога неприятни неща, но когато застанах в магазина, тогава видях, че не съм била права, защото има хора с много по-лоши съдби. Там срещнах наистина немотията, глада, лутането на хората. Беше страшно“, разказва Снежанка, като си спомня колко много е страдала, чувайки всички тези истории и мислейки как може да помогне.
Талантът си да рисува пък Снежанка отново открива в магазинчето си, когато в него влиза една млада художничка. Тя вижда щрихите, които Снежанка е нахвърляла върху картончета от чорапогащници и прозрява потенциала в тях. След няколко дни й носи платно и бои и я моли да нарисува нещо.
„И аз открих, че рисуването много ме завладя. То ме дърпаше, не ми даваше мира. И това момиче, точно преди Коледа, се върна и каза, че моята картина й е донесла голям късмет. Кандидатствала за Зелена карта в САЩ и спечелила картата, а картината качила в интернет и се е продала. Каза ми „Твоята картина, твоите пожелания, ми донесоха голям късмет – хем продадох картината и взех някакви пари от нея, хем заминавам за САЩ“ и при идването си в магазина, ми донесе едно платно, в знак на благодарност. Мина доста време, не идваше моментът аз да се докосна до боите и платното, но винаги момент, когато имаш нужда от нещо друго. Уморена, прекъснах работата с магазините и започнах да рисувам“, разказва Снежанка.
Първата картина, която е нарисувала, била посветена на нейния съпруг.
„Три дни преди да почине, ми подари цвете. Нарисувах три листенца от това цвете, хванати едно за друго, а четвъртото – паднало ниско“, спомня си със сълзи на очите Снежанка.
Още от интервюто на Ваня Бахчиванова със Снежанка Филчева може да чуете в прикачения звуков файл.
Преди дни Министерският съвет одобри ново райониране на България за статистически цели. Вместо досегашните шест района за планиране от ниво 2, се предвижда страната да бъде разделена на четири: Северен, Източен, Южен и Столичен. Основният аргумент за промяната е намаляващото население в някои региони, което не отговаря на европейските изисквания. В..
Френската култура, с която съм израснала благодарение на Е зиковата гимназия в Плевен, ме е водила като н ишка , която е разгръщала потенциала ми цял живот. Била съм преводач, работила съм в чужбина дълги години и фре нският език винаги е бил мост за мен , както и б ългарската култура, която винаги съм се опитвала да разпространявам и..
Това не беше само вот на недоверие, а опит за създаване на турбуленция в държавата, опит да се промени геополитическата посока на България. Ние обаче сме и оставаме европейска държава и сме амбицираме да бъдем все по-значими сред нашите партньори. Евроатлантическото мнозинство надделя при гласуването. Правителството е стабилно и мнозинството се..
Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов коментира в интервю за Радио Благоевград сигналите за полицейски чадър над канал за контрабандни цигари в Пловдив. По думите му случаят е изключително тревожен и показателен за дълбоките проблеми в системата на вътрешното министерство. Цветанов заяви, че при наличие на подобни сигнали в годините, когато той..
На 13 и 14 април потребители на социалните услуги и млади актьори представят в Благоевград театралната постановка „Момо“ по Михаел Енде – проект, който ще докосне публиката чрез изкуството и социалното приобщаване. Представлението ще се състои от 18:00 ч. в Камерна опера и НЧ „Н.Й. Вапцаров – 1866“ и има за цел да покаже, че театърът може да бъде..
Какво е когато си доказал на себе си, а и на останалите, че можеш, че си успял и сега искаш само да предаваш опита си. Отговори на тези въпроси дава бившата футболистка от Петрич Лили Костова. С право можем да кажем, че е най-добрата и истинска гордост на България в женския футбол. По повод 100-годишнината на Българския футболен съюз от..
С цветни еликсири и етерични масла Евгения Марценкова ни разкрива как да открием своята „вътрешна красота“. Тя бе една от номинираните за „Жена на годината на Благоевград“ за 2025 година. Евгения Марценкова е холистичен терапевт с 12-годишен опит. Завършва втория випуск на факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Академията..