Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти, но и включва към тях нови творения от рециклирани материали. Пред дома си в Благоевград, където ни посреща, пък има едно разкошно „природно пано“, както го нарича тя, прекопано, засадено и създадено с двете й ръце от едно запустяло място, обрасло с бурени и използвано за бунище от преминаващите . Това е Снежанка – човек, създаващ красота от нищото, търсещ винаги доброто и красивото. Човек, който винаги е разчитал единствено на своята борбеност и на двете си ръце, за да постигне нещо в живота си. А той не е бил никак лек. Родена в село Гега в планината Огражден, намиращо се на границата с Република Северна Македония, Снежанка от малка е трябвало да се бори с несгодите на живота.
„Аз много пъти съм казвала – голямото семейство дава, но и взима. На мен ми е дало много – най-вече уроците от родителите ни – да сме борбени, да не се предаваме. Единственото нещо, заради което съжалявам, че съм се родила в това село, е защото ми отне, мога да кажа до определена степен бъдещето. Дипломата, която получих в основното образование, беше пречка за моето развитие нататък, но ако не съм била там - на село, нямаше да съм това, което съм в момента“, разказва Снежанка, като подчертава, че не само нейното детство е било тежко в годините преди и по време на Прехода: „Децата, които са израснали на село, знаят какво е селският труд. Годините, когато аз трябваше да уча, се случи, че къщата, в която живеехме, падна, изнесохме се и със собствените си ръце градяхме новата къща, а за да има пари за нея, трябва да работиш. И селският труд, и животните, това е нещо, което не мога да забравя и преглъщам като горчилка“, спомня си Снежанка.
През 1970 година Филчева решава буквално да „избяга“ от село Гега и идва в Благоевград. Тук тя намира истински приятели и хора, които остават опора за нея през целия й живот.
„В този град аз имах ангел пазител – това е Вера Зашева. Има такива хора, които са изпратени отнякъде, да са до теб и да ти помагат, и не само Вера, много бяха хората, които са били около мен, и до ден днешен, аз имам много хора“, признава пред Радио Благоевград Снежанка.
Пътят на Снежанка към рисуването и вдъхновението за първата й книга, всъщност започва от едно малко магазинче „От копче до балтон“, което тя отваря в квартал Ален мак в Благоевград.
„То всъщност от едно малко магазинче, прерасна в три магазина. Това беше времето на промяната – 89-та година, когато всички се лутахме и не знаехме накъде да хванем. Промяната мен ме завари в администрацията на селското стопанство. Съкращенията тръгнаха оттам, бях само на 30 и няколко години, нямах опит и отпаднах от трудовия пазар. Това беше едно мое много трудно решение, което ми струваше много – много сълзи, много мъка, но благодарение пак на това, което съм, успях. За съжаление, първият инфаркт, който получи съпругът ми, беше в Общината, търсейки работа. Двама студенти без работа, могат да ме разберат хората за какво става реч, а аз бях обещала на себе си – причината, поради която аз останах без образование, не трябваше да се случи при децата ми, така че борих се и имаше защо. Аз шеговито кръстих моето бутиче „От копче до балтон“, защото си дадох сметка, че в един квартал не можеш да разчиташ само на един продукт, а и нямах пари, нямах какво да сложа в магазина, бях изплела един чувал бебешки дрешки и извадих чеиза, който бях подготвила на децата си. Първото нещо, което сложих в магазина, беше моето ръкоделие. Моята сестра ми даде 500 лева, отидох на Димитровград, купих лъскави неща и започнах да правя колиета, обички, гривнички – нещо, което липсваше на пазара, така тръгнах, впоследствие вече напълних магазина, дори сложих и копчета, и оттам „От копче до балтон“ – от най-малкото до най-голямото“, разказва Снежанка Филчева.
Първата книга на Снежанка „От копче до балтон“ съдържа разкази, които тя е чувала през годините в магазина от своите клиенти. Разкази за тежки житейски истории и съдби.
„Те са истински. Те са от хората. Времето на Прехода, аз вярвам, че всички са го усетили. Имало е моменти, когато съм си казвала „само на мен ли се случват такива неща?“, защото на всеки човек се случват понякога неприятни неща, но когато застанах в магазина, тогава видях, че не съм била права, защото има хора с много по-лоши съдби. Там срещнах наистина немотията, глада, лутането на хората. Беше страшно“, разказва Снежанка, като си спомня колко много е страдала, чувайки всички тези истории и мислейки как може да помогне.
Талантът си да рисува пък Снежанка отново открива в магазинчето си, когато в него влиза една млада художничка. Тя вижда щрихите, които Снежанка е нахвърляла върху картончета от чорапогащници и прозрява потенциала в тях. След няколко дни й носи платно и бои и я моли да нарисува нещо.
„И аз открих, че рисуването много ме завладя. То ме дърпаше, не ми даваше мира. И това момиче, точно преди Коледа, се върна и каза, че моята картина й е донесла голям късмет. Кандидатствала за Зелена карта в САЩ и спечелила картата, а картината качила в интернет и се е продала. Каза ми „Твоята картина, твоите пожелания, ми донесоха голям късмет – хем продадох картината и взех някакви пари от нея, хем заминавам за САЩ“ и при идването си в магазина, ми донесе едно платно, в знак на благодарност. Мина доста време, не идваше моментът аз да се докосна до боите и платното, но винаги момент, когато имаш нужда от нещо друго. Уморена, прекъснах работата с магазините и започнах да рисувам“, разказва Снежанка.
Първата картина, която е нарисувала, била посветена на нейния съпруг.
„Три дни преди да почине, ми подари цвете. Нарисувах три листенца от това цвете, хванати едно за друго, а четвъртото – паднало ниско“, спомня си със сълзи на очите Снежанка.
Още от интервюто на Ваня Бахчиванова със Снежанка Филчева може да чуете в прикачения звуков файл.
„Няма смисъл“ – песен създадена преди няколко години, но чак сега идва моментът тя да бъде представена пред публика. „Написахме го заедно с баща ми Краси Куртев (от "Акага"). Знаете, той имаше такъв възглед – да гледаме по-леко на живота", каза в ефира на Радио Благоевград Нео Куртев. Това е техният трети сингъл след "Как искам" и..
Семейните аптеки в България посрещат поредно предизвикателство във връзка с прехода към еврото. Процесът изисква допълнителни разходи за софтуерни актуализации, етикети и техническа поддръжка – разходи, които не се регулират от държавата. „Искаме да сме коректни и да сме в услуга на законодателните органи, да спазим изискванията, но има..
Нова придобивка ще радва жителите на село Слатино, община Бобошево. Утре от 10,30 часа официално ще бъде открит "Парк Слатино". “Зеленият парк e изграден изцяло с доброволния труд на жителите на селото, а парите идват от дарители”, обясни Весела Стоянова. Идеята дошла заради безопасността на децата, които нямало къде да играят. С помощта на..
Сравнително добра гроздова реколта очакват винопроизводителите от Югозапада, въпреки сушата. Стопани отчитат и наличието на значително по-малко болести този година заради високите температури, които не позволяват развитието на гъбични заболявания, от които най-много страдат растенията. „Няма много изгорели масиви в село Илинденци след..
Националният етнографски музей е част от една по-голяма институция, а именно Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Историята ни отвежда далече във времето назад, преди повече от едно столетие, в началото на 19 век, когато е създаден Народният музей в България с три отдела – етнографски, нумизматичен и..
След двегодишно прекъсване фестивалът “Беглика ” се завръща за 15-то си издание. Тази година организаторите поставят като основен фокус възстановяването на хармонията и баланса в семейството. Затова в богатата на събития и участници програма акцент е форумът „Солария“, в който млади родители ще представят идеи за развитието..
Тече акцията, организирана от дупнишкото сдружение „Близо до теб“, за набиране на средства в помощ на хората от селата в Трънско, останали без домове след опустошителния пожар. Селата Рани луг, Слишовци и Насалевци бяха изпепелени, а десетки хора загубиха напълно къщите си, градени цял живот. В знак на съпричастност и подкрепа екипът на..