Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти, но и включва към тях нови творения от рециклирани материали. Пред дома си в Благоевград, където ни посреща, пък има едно разкошно „природно пано“, както го нарича тя, прекопано, засадено и създадено с двете й ръце от едно запустяло място, обрасло с бурени и използвано за бунище от преминаващите . Това е Снежанка – човек, създаващ красота от нищото, търсещ винаги доброто и красивото. Човек, който винаги е разчитал единствено на своята борбеност и на двете си ръце, за да постигне нещо в живота си. А той не е бил никак лек. Родена в село Гега в планината Огражден, намиращо се на границата с Република Северна Македония, Снежанка от малка е трябвало да се бори с несгодите на живота.
„Аз много пъти съм казвала – голямото семейство дава, но и взима. На мен ми е дало много – най-вече уроците от родителите ни – да сме борбени, да не се предаваме. Единственото нещо, заради което съжалявам, че съм се родила в това село, е защото ми отне, мога да кажа до определена степен бъдещето. Дипломата, която получих в основното образование, беше пречка за моето развитие нататък, но ако не съм била там - на село, нямаше да съм това, което съм в момента“, разказва Снежанка, като подчертава, че не само нейното детство е било тежко в годините преди и по време на Прехода: „Децата, които са израснали на село, знаят какво е селският труд. Годините, когато аз трябваше да уча, се случи, че къщата, в която живеехме, падна, изнесохме се и със собствените си ръце градяхме новата къща, а за да има пари за нея, трябва да работиш. И селският труд, и животните, това е нещо, което не мога да забравя и преглъщам като горчилка“, спомня си Снежанка.
През 1970 година Филчева решава буквално да „избяга“ от село Гега и идва в Благоевград. Тук тя намира истински приятели и хора, които остават опора за нея през целия й живот.
„В този град аз имах ангел пазител – това е Вера Зашева. Има такива хора, които са изпратени отнякъде, да са до теб и да ти помагат, и не само Вера, много бяха хората, които са били около мен, и до ден днешен, аз имам много хора“, признава пред Радио Благоевград Снежанка.
Пътят на Снежанка към рисуването и вдъхновението за първата й книга, всъщност започва от едно малко магазинче „От копче до балтон“, което тя отваря в квартал Ален мак в Благоевград.
„То всъщност от едно малко магазинче, прерасна в три магазина. Това беше времето на промяната – 89-та година, когато всички се лутахме и не знаехме накъде да хванем. Промяната мен ме завари в администрацията на селското стопанство. Съкращенията тръгнаха оттам, бях само на 30 и няколко години, нямах опит и отпаднах от трудовия пазар. Това беше едно мое много трудно решение, което ми струваше много – много сълзи, много мъка, но благодарение пак на това, което съм, успях. За съжаление, първият инфаркт, който получи съпругът ми, беше в Общината, търсейки работа. Двама студенти без работа, могат да ме разберат хората за какво става реч, а аз бях обещала на себе си – причината, поради която аз останах без образование, не трябваше да се случи при децата ми, така че борих се и имаше защо. Аз шеговито кръстих моето бутиче „От копче до балтон“, защото си дадох сметка, че в един квартал не можеш да разчиташ само на един продукт, а и нямах пари, нямах какво да сложа в магазина, бях изплела един чувал бебешки дрешки и извадих чеиза, който бях подготвила на децата си. Първото нещо, което сложих в магазина, беше моето ръкоделие. Моята сестра ми даде 500 лева, отидох на Димитровград, купих лъскави неща и започнах да правя колиета, обички, гривнички – нещо, което липсваше на пазара, така тръгнах, впоследствие вече напълних магазина, дори сложих и копчета, и оттам „От копче до балтон“ – от най-малкото до най-голямото“, разказва Снежанка Филчева.
Първата книга на Снежанка „От копче до балтон“ съдържа разкази, които тя е чувала през годините в магазина от своите клиенти. Разкази за тежки житейски истории и съдби.
„Те са истински. Те са от хората. Времето на Прехода, аз вярвам, че всички са го усетили. Имало е моменти, когато съм си казвала „само на мен ли се случват такива неща?“, защото на всеки човек се случват понякога неприятни неща, но когато застанах в магазина, тогава видях, че не съм била права, защото има хора с много по-лоши съдби. Там срещнах наистина немотията, глада, лутането на хората. Беше страшно“, разказва Снежанка, като си спомня колко много е страдала, чувайки всички тези истории и мислейки как може да помогне.
Талантът си да рисува пък Снежанка отново открива в магазинчето си, когато в него влиза една млада художничка. Тя вижда щрихите, които Снежанка е нахвърляла върху картончета от чорапогащници и прозрява потенциала в тях. След няколко дни й носи платно и бои и я моли да нарисува нещо.
„И аз открих, че рисуването много ме завладя. То ме дърпаше, не ми даваше мира. И това момиче, точно преди Коледа, се върна и каза, че моята картина й е донесла голям късмет. Кандидатствала за Зелена карта в САЩ и спечелила картата, а картината качила в интернет и се е продала. Каза ми „Твоята картина, твоите пожелания, ми донесоха голям късмет – хем продадох картината и взех някакви пари от нея, хем заминавам за САЩ“ и при идването си в магазина, ми донесе едно платно, в знак на благодарност. Мина доста време, не идваше моментът аз да се докосна до боите и платното, но винаги момент, когато имаш нужда от нещо друго. Уморена, прекъснах работата с магазините и започнах да рисувам“, разказва Снежанка.
Първата картина, която е нарисувала, била посветена на нейния съпруг.
„Три дни преди да почине, ми подари цвете. Нарисувах три листенца от това цвете, хванати едно за друго, а четвъртото – паднало ниско“, спомня си със сълзи на очите Снежанка.
Още от интервюто на Ваня Бахчиванова със Снежанка Филчева може да чуете в прикачения звуков файл.

Да си майстор на кукерски костюми не винаги се предава от поколение на поколение, но е път, по който се върви с обич и желание за съхраняване на традициите. Иван Иванов е магьосникът, под чиито ръце се раждат най-красивите кукерски костюми. Той е от сурвакарската група на квартал „Струмско“ в Благоевград. Къщата му вече се е превърнала в..
Женската организация „Тя, промяната“ към ПП „Продължаваме промяната“ вече има своя областна структура в Пиринско. Клубът беше учреден в Благоевград, като на събитието присъстваха десетки жени от региона. В инициативата се включиха дами от различни градове, професии и възрасти, обединени от желанието да споделят опит, да търсят подкрепа и да работят за..
Първото фототипно издание на „Македонски алманахъ“ ще бъде представено на 27 ноември от 18:00 часа в зала „22 септември“ в Благоевград. Поводът е 85-годишнината от издаването на оригинала през 1940 година в Индианаполис, САЩ. „Македонски алманахъ“ е уникална илюстрована енциклопедия, отразяваща живота, стремежите и духовността на македонските българи..
Над 10, от общо 17 мечки в Парка край Белица в момента, вече спят зимен сън. Това е едно много важно състояние за здравето на животните, което е известно като хибернация. Тя трябва да протича в спокойна среда, което е основната причина за затварянето на мечото селище за посетителите от 16 ноември. „Хибернацията е много интересно явление,..
По повод 21 ноември - Денят на християнското семейство и младежта ОДК- Петрич организират благотворителен кулинарен базар. Средствата, събрани от инициативата, ще подкрепят две семейства в нужда, а в базара може да се включи всеки, който има желание, съобщи в ефира на Радио Благоевград директорът на ОДК- Петич Таня Димитрова. „Този свят..
Полковник Кирил Спаневиков, бригадир на Трето бригадно командване, беше гост в ефира на Радио Благоевград по повод 19 ноември – празника на Българските сухопътни войски. В разговора той подчерта значението на датата като ден, който припомня дългия път и приноса на сухопътните войски в изграждането на съвременната българска армия. Полк. Спаневиков..
Съдия Пенка Братанова започва втория си мандат като председател и административен ръководител на Окръжен съд – Кюстендил, след като получи пълното доверие на Висшия съдебен съвет. В интервю за Радио Благоевград тя говори за приоритетите, предизвикателствата пред съдебната система и посоката, в която институцията ще работи през следващите години...