Природозащитната организация WWF започва работа по проучване на възможностите за възстановяването на речната свързаност на един от последните запазени притоци на Дунав – река Лом. С дължина от 93 км тя е сред малкото останали по-големи реки у нас със сравнително запазена морфология, осигуряваща местообитания на т.нар. „видове с висока консервационна стойност“, както и за редица застрашени видове миди и ракообразни.
Тази година в навечерието на Часа на Земята със своята кампания „Абонирай се за природата“ WWF обръща специално внимание на реките и влажните зони. Освен че са дом на удивително животинско и растително многообразие, теулавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения.
Какъв е проблемът?
Въпреки че голяма част от реката попада в обявената през 2022 г. защитена местност „Река Лом” и в екологичната мрежа „Натура 2000“, тя е фрагментирана от построени в миналото прегради, полуразрушени прагове и бентове. Тези рушащи се структури не само възпрепятстват естествената миграция на рибите между река Лом и Дунав, но влошават екологичното състояние на реката и често увеличават риска от наводнения.
Каква е ролята на WWF?
Експертите на WWF планират да извършат подробна инвентаризация на изкуствените прегради в река Лом. Те целят да съберат богата база данни, да оценят влиянието на бариерите, както и възможността за възстановяване свързаността на реката. Предварителен преглед на сателитни изображения показва наличието на множество потенциални препятствия пред миграцията на редица водни организми.
„Планираме да извършим картиране и обследване на основните бариери в главното течение на река Лом и по-големите ѝ притоци – ще изследваме въздействието им върху биоразнообразието и върху местните общности. Ще проведем и теренни проучвания на рибните популации и други ключови видове, за да идентифицираме най-значимите препятствия пред тях. Ще работим заедно с местните общности, както и с институциите, които имат ангажимент към подобряването на речната свързаност“, споделя Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF.
Какъв е очакваният резултат?
Броят на преградите в българските реки все още е неизвестен. За много малка част от тях има официална информация и за още по-малка – оценка на въздействието. Експертите на WWF имат за цел да съберат нужните данни, които да подпомогнат вземането на решения за премахване на изоставени бариери с неизвестно предназначение и собственост, тъй като спират естествения поток на водата и прекъсват миграционните коридори на рибите, а също и създават опасност за местните общности. Специалистите вярват, че тези усилия ще вдъхнат нов живот на река Лом и ще укрепят екологичния баланс на целия Дунавски басейн, като го превърнат в по-здрав и свързан дом на богатото биоразнообразие.
„Абонирай се за природата“
С кампанията си „Абонирай се за природата“ WWF цели да съхрани и възстанови местообитанията на редица видове, които се хранят, размножават и отглеждат потомството си в реките и влажните зони. Сред тях е и видрата, която е включена в Червената книга на застрашените видове.
„С любопитна заигравка с някои от популярните стрийминг платформи и хитови сериали отправяме посланието, че изчезването на дивата природа не е кино. То се случва в нашия живот и всички ние участваме в него с ежедневните ни решения. Голямата ни мисия е да спомогнем за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. „Абонирай се за природата“и стани част от каузата на WWFс месечно дарение по твой избор. Единственият начин да не допуснем епизодите на природата да приключат преждевременно е да действаме заедно. Виж как на dari.wwf.bg“, призовава Елена Ганчева, ръководител на кампанията.
Не пропускайте да отбележите и знаковия празник на природата – Часа на Земята, като се включите в организираното от WWF почистване на река Искър край София. То ще се състои на 22-ри март /събота/ в района на квартал „Горубляне“ и село Герман, северно от Околовръстното шосе. Повече подробности вижте наFacebook страницата на събитието.
Общинският съвет в Благоевград гласува в края на май промяна на правилата за движение на електрически превозни средства на територията на общината. През тази седмица бяха поставени и знаци, забраняващи управлението на електрически тротинетки в пешеходната зона. Целта е да се намали рискът от инциденти и да се повиши сигурността за пешеходците...
Приключва третият курс за водни спасители, организиран от БЧК - Благоевград. Над 40 младежи са обучени за водни спасители на плувни басейни и водни паркове прз тази година. Въпреки интереса към професията в Благоевградска област, тя не е достатъчно атрактивна. „Няма интерес от хората да изпълняват професията воден спасител целогодишно, както и..
Психологът Денис Никифоров беше специален гост в предаването „Ефир за приятели“ по Радио Благоевград . Темата на разговора беше свързана с това дали може Изкуственият интелект да измести психолога? Гостуването на специалиста предизвика оживена дискусия както в студиото, така и сред слушателите, които се включиха активно с мнения и въпроси...
В дигиталната ера все повече хора търсят достъпни и бързи решения за своите проблеми – включително и в правото. Пример за това е реален случай, в който IT специалист печели дело срещу НОИ без адвокат, с помощта на генеративен изкуствен интелект. Зад тази история обаче се крият сериозни въпроси: може ли алгоритъм да замени адвокат? Какви са рисковете..
Oбщина Благоевград и спортните клубове на територията на областния център организират безплатни занимания за учениците през лятната ваканция. Те стартират от 1 юли, като се провеждат по предварително изготвен и утвърден график. В програмата са включени различни видове спорт, сред които лека атлетика, плуване, баскетбол, футбол, таекуондо-до, бокс,..
Ученици от България, Турция и Северна Македония видяха отблизо най-новите и интересни разработки от света на роботиката, дело на учените от БАН. Това стана възможно по проект на тема „Изкуственият интелект има ли бъдеще“, изпълняван от сдружение „Неврокоп“ с председател Рахим Арнаудов. В Дома на културата в град Гоце Делчев пред младите хора беше..
През 2024 г. България се превърна в най-горещата точка на Европа. Хиляди хектари прекрасни гори изгоряха. Но сред пламъците изгря и една нова сила – силата на обществото. Благодарение на усилията на доброволци, дарители и активни граждани, опазихме част от нашата природа. Именно затова Доброволно формирование „Георги Измирлиев – Македончето“..