В началото на лятото сме и градусите на термометъра стават все така високи. Жаркото слънце освен добро настроение често носи и различни видове дискомфорт. Сред тях са разширените вени. Как да облекчим разширените вени през лятото, как да поддържаме здравето на краката си, какви са летните опасности за разширените вени през летния сезон? Отговорите потърсихме от д-р Борис Илчев от Клиниката по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.
„Лятото е най-трудния и предизвикателен сезон за хората с венозни проблеми. Доказано е ,че високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове, в т.ч. и вените, което затруднява нормалното връщане на венозната кръв към сърцето, като най-изразено е това в долните крайници. Получава се задържане на течности, отоци, усещане за тежест, „оловни крака“, в по-тежките случаи пациентите се оплакват дори и от болка“. По думите на д-р Илчев при такъв проблем е необходимо възможно най-рано да се консултираме с лекар-специалист, защото само така може да се повлияе по най-ефективен начин. „Разширените вени не са само козметичен проблем, а и медицински такъв. Лятото ни подсеща да си обърнем внимание сега, за да не станат по-сериозни проблемите в бъдеще. По отношение на симптомите най-често пациентите се оплакват от тежест, отоци, сърбеж, дискомфорт, който е по-изразен в края на деня и се облекчава с различни начини. Най-често това е повдигане на краката на по-високо – табуретка, диван, хладни и студени душове. Всички тези оплаквания отшумяват при повдигане на крайниците. Това е изключително важно, защото се подпомага венозния дренаж или оттичането на кръвта по чисто гравитационен принцип, което води до моментно облекчение. Но това не е лечение, а метод за справяне със симптомите.“
Д-р Илчев коментира и най-ефективните мерки, които могат да се предприемат, за да се облекчат симптомите по време на горещините. Влиянието на морската вода и плуването.
„Аз много често разделям методите за справяне с хроничната венозна болест на консервативни и неконсервативни, защото тя е болест, отново подчертавам, а не само козметичен проблем. Кои са консервативните? Всички методи за справяне с повишеното венозно налягане. Защо се получава повишеното венозно налягане? Нормалното оттичане на кръвта от крайниците и вътрешните органи към сърцето се обуславя от движението на кръвта във вените. За да се движи тази кръв еднопосочно и против гравитацията спомагат много фини клапи, намиращи се вътре във вените, които не позволяват веднъж изтласкана кръвта, тя да се връща обратно надолу. Различни фактори - с най-голяма тежест, разбира се, е генетичната предпоставка към образуване на разширени вени, играят роля тези клапи в някакъв момент да не си вършат работата и да изпускат отново обратно кръв надолу или в обратна посока. Това неминуемо води до повишаване на налягането във венозната система, а и от там всички тези оплаквания за отоци, тежест и дискмфорт. За да ги преодолеем – повдигаме краката, когато почиваме, вечер душове с хладка вода са чудесен вариант за вените, движението е изключително важно. Движейки се способстваме движението на кръвта във вените“.
Основно място в консервативния подход за справяне с повишеното венозно налягане заемат ластичните или компресивните чорапи. „Много е неприятно да кажеш на един пациент, че точно лятото е най-правилния момент да се носят ластични чорапи, защото това е сезонът, в който вените са най-разширени и страдат най-много. Но именно тези ластични чорапи са ключът към справянето със симптомите на разширените вени и ключът в превенцията на по-тежки усложнения. Този проблем, оставен нерешен във времето може да доведе до възпаление на кожата и отваряне на венозни язви, което е тежък и дългосрочен медицински проблем. Използвам вашето предаване да се обърна с апел към хората да носят ластичните си чорапи, да намерят правилните за тях, които биха понесли. Разбира се, подпомагаме функцията на вените консервативно с различни хапчета, които също имат основна роля в справянето със симптомите".
Специалистът отбеляза, че когато разширените вени или хроничната венозна болест нарушават или влошават качеството на живот на пациентите, се предлагат различни минимално инвазивни методи за лечение на тази болест. Към тях се преминава след индивидуален разговор с пациента като се акцентира върху стадия на неговото заболяване, качеството на живот, ежедневието му. Но когато са налице изразени симптоми на хронична венозна болест категорично хирургичните и минимално инвазивните методи заемат основно място в лечението на тази болест, за да се предотвратят по-нататъшни усложнения.
Д-р Илчев коментира и темата за венотониците. По думите му от доста време те са част от европейските и американските препоръки за лечение на хроничната венозна болест. Ефектът от тях е доказан, но би варирал много между отделните пациенти. „Да, те имат роля, особено в летните месеци, строго индивидуално е облекчаването на симптомите при различните пациенти“.
Избягване на горещините и директната слънчева светлина, хората, при които е налице този проблем да пребивават повече време в охладени помещения, да се избягват удари, особено при пациенти със силно изразени разширени вени – това са част от препоръките на д-р Илчев.
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..