В предаването „Сюжети от деня“ продължаваме да търсим различни гледни точки по тема, която засяга много хора у нас – страхът и тревожността, свързани с предстоящото въвеждане на еврото. Макар че това е икономически процес, той неизбежно засяга и психиката ни – провокира усещане за несигурност, притеснение от загуба на контрол и дори съпротива към новото. В разговор с магистър-психолога Стела Велева, член на Дружеството на психолозите в България търсим отговори на въпросите откъде идват страховете и тревогите относно влизането ни в еврозоната и как да се справим с тях.
Водещ: Сега сме на прага на приемане на еврото. Защо неговото въвеждане предизвиква отрицателно отношение върху част от населението?
Стела Велева: Когато говорим за обществени нагласи към въвеждането на еврото, трябва да разберем, че не става въпрос само за икономика. Въвеждането на еврото е голяма промяна. Ние сме свикнали да използваме лева като разменна единица, това е нашето познато. Сега трябва да преминем към новото - валутата евро. Много от негативните нагласи към въвеждането на еврото са дълбоко емоционални.
Въпреки, че текат множество информационни кампании, хората изпитват психологическа несигурност - те си казват “Не знам как ще се отрази, по-добре да не рискувам”. Мнозинството не успяват да синтезират противоречивата информация, защото като достоверен източник, често използват непроверена такава - от социалните мрежи. Когато имаме липса на категорична информация, предпочитаме стария - познат модел, дори да не е най-добрия, той ни носи сигурност.
Водещ: Възможно ли е послания от рода на напр. „Всичко ще поскъпне“ да засилят страха от новото?
Стела Велева: Да, подобни послания като „всичко ще поскъпне“ или „ще ни отнемат суверенитета“ със сигурност могат да засилят страха от новото. Те често звучат като викове на тревога, на безпомощност — като реакция на усещането, че губим контрол. Страхът е естествена човешка реакция при несигурност, особено когато се сблъскваме с промени, които не разбираме напълно или не можем да предвидим.
Важно е да подчертаем, че самото поскъпване на живота не е ново явление — то не започва с приемането на еврото. Хлябът, например, в никакъв случай не струва същото толкова колкото е струвал преди 20 години. И в страни като Франция или Германия, които отдавна са приели еврото, хората не са загубили идентичността или суверенитета си.
Това, което често се случва, е, че страхът от новото се прехвърля върху конкретни символи — в случая еврото. Вместо да се справим със самото чувство на тревога, ние го проектираме върху промяната, като я демонизираме. А внушенията в публичното пространство подхранват този страх, превръщайки го в масова тревожност.
Водещ:Има ли разлика между поколенията при възприемането на новото, в частност на паричната промяна от лев към евро?
Стела Велева: Скептицизмът по-често е сред по-възрастното население. При липса на социална стабилност и доверие в институциите, страхът е напълно нормална реакция. Също така, темата за смяната на паричната единица е дълбоко емоционална. Тя активира преживени страхове и несигурност.
От психологическа гледна точка, това е класически пример за страха от непознатото.
Важно е да отбележим и връзката на този скептицизъм с опита. Защото през 1996-97 година, когато настъпи тежката финансова и банкова криза, последвана от хиперинфлацията и обезценяването на лева, спестяванията на милиони българи буквално изчезват. Тези спомени създават психологически връзки т.е.- “смяната на пари = загуба”. Тове не е просто мнение, това е травама, която обществото носи колективно. Страхът от повторение на тази ситуация, води до несигурност.
Сега обаче трябва да се върнем в реалността. Именно през 1997 се въвежда валутният борд - като гарант за стабилност. “Еврото е продължение, не срив на тази стабилност.” За съжаление, този логически аргумент не винаги успява да достигне до хората, защото тревожността затруднява реалната преценка.
Трябва да се подходи с уважение и разбиране към страховете на хората, да не ги обвиняваме в неинформираност, а да дадем среда, в която те се чувстват чути.
Водещ: Какви съвети бихте дали на хората, които изпитват съпротива и тревожност от въвеждането на еврото?
Стела Велева: На първо място признайте за тревогата си. Няма нужда да я маскирате. Нормално е да се тревожите. Страхът от промяната, от новото, особено когато застрашава усещането ви за сигурност и стабилност, кара мозъкът да реагира със съмнение и тревога.
Освен това много е важно да подбирате информацията си. Тревогата се засилва от слухове, непроверена информация и катастрофални сценарии.
Разграничавайте настоящето от миналото. Ситуацията е различна. Миналото ни помага да бъдем по-предпазливи, но не е задължително да се повтори.
И ако все пак тревожността ви пречи - ако не можете да спите или постоянно мислите за негативни сценарии, е добре да поговорите с психолог. Това не е слабост, а грижа за здравето ви.
Водещ: Какво би помогнало на обществото като цяло да приеме по-лесно и да премине по-плавно през тази промяна?
Стела Велева: Като психолог смятам, че обществото би приело по-лесно тази промяна, ако наред с икономическите факти, се обърне внимание и на човешките емоции. За много хора въвеждането на еврото събужда напълно естествен страх от новото и непознатото. Особено когато този страх е подсилен от спомени, както вече говорихме за икономически трудности в миналото – като обезценяването на парите в края на 90-те.
Затова е важно процесът да бъде комуникиран с разбиране и уважение. Да се обяснява ясно, спокойно, на достъпен език. Хората имат нужда не само да знаят какво ще се случи, но и да се почувстват чути и включени. Когато тревожността бъде призната, а не осмивана, тя отслабва. А когато има диалог и доверие – промяната вече не изглежда толкова застрашаваща.
Разбира се, всяка промяна носи несигурност, но тя може да донесе и възможности – за повече стабилност в ежедневието, по-лесно планиране и по-голяма предвидимост за хората и бизнеса.
Промяната става по-лека, когато не сме сами в страха си. А едно общество става по-силно, когато слуша, разбира и уважава тревогите на хората – без да спира да гледа напред.
Чуйте цялото интервю на Елизабет Александрова със Стела Велева:
Режисьорът от Сандански Стилиян Иванов подготвя нова документална продукция, този път той се е спрял на образа на Спартак. Кой е Стилиян Иванов? Сценарист и режисьор на 62 документални филма, телевизионни постановки и журналистически програми. Завършил е Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Носител е на международни..
Близо четвърт милион са българите с пенсия за стаж и възраст, които продължават да работят и след пенсиониране, това показват годишните данни на Осигурителния институт. Работещите пенсионери са значителен дял от трудовата сила в страната ни - 12% продължават да работят по-различни причини. „63 процента от тези пенсионери продължават да..
Младежкият център в Кюстендил организира благотворителна кампания за деца и ученици в неравностойно положение. Благородната инициатива стартира в края на месец август и е посветена на предстоящата нова учебна година. Кампанията е подкрепена от Община Кюстендил и е под мотото "Доброто започва от теб. „Заедно можем да съберем дрехи и обувки за..
Нов Общностен център ще осигурява подкрепа на жители на община Благоевград. Той ще бъде разположен в част от сградата на Градската баня, която ще бъде ремонтирана и оборудвана с над 4 млн. лв., осигурени по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., това каза за Радио Благоевград Мила Соколова, директор на Дирекция „Социална и жилищна..
Леон Ламуш е име, почти непознато за широката българска общественост. Няма да го срещнем в учебниците по история, нито в задълбочени научни изследвания. А всъщност той е личност с многостранна дейност, свързана не толкова с националната, колкото с регионалната история – историята на Македония и на нашите земи. За Леон Ламуш в Благоевград се заговори..
Благоевград е страхотно място за професионална реализация за младите хора. В това е убеден Георги Кръстев, който е родом от София, но избира да прави кариера в Благоевград. Той работи в голяма местна транспортна компания и всяка сутрин пристига на работа в областния център, а вечер се прибира обратно при семейството си в столицата. „Тук се чувствам..
Треньорството и планинарството са и хоби и професия за Димитър Наков. Той е бивш треньор на детско-юношеската школа на „Пирин“ Благоевград, с „А“ лиценз, а преди това е играл като футболист за множество български отбори, напуска школата по своя инициатива през август 2024 годсин. В момента прави индивидуални тренировки на деца от школата на родния..
Ясно