Леон Ламуш е име, почти непознато за широката българска общественост. Няма да го срещнем в учебниците по история, нито в задълбочени научни изследвания. А всъщност той е личност с многостранна дейност, свързана не толкова с националната, колкото с регионалната история – историята на Македония и на нашите земи.
За Леон Ламуш в Благоевград се заговори преди дни, когато стана ясна идеята на кмета Методи Байкушев и на председателя на Общинския съвет Антоанета Богданова новоизградената улица „Промишлена“ да носи неговото име. Предложението предизвика разнопосочни коментари и мнозина с право попитаха „Кой е Леон Ламуш и какви са заслугите му към Благоевград?“.
Именно затова поканихме в ефира на Радио Благоевград Биляна Карадакова, историк и уредник в Регионален исторически музей-Благоевград, която сподели с нашите слушатели най-важните и значими събития от живота на Леон Ламуш.
Роден през 1860 година в Париж, Леон Ламуш е френски гражданин, посветил живота си на изучаването на славянските езици и историята на Балканите. Сред неговите учители е Луи Леже – един от първите европейски изследователи на българската история, с когото той поддържа искрено приятелство. Партньорството му с българския студент по това време в Париж - Петър Гудев, бъдещ министър-председател на България, още повече засилва интереса му към младата българска нация и към княз Александър Батенберг. Той се интересува от националните борби – Съединението, Сръбско-българската война, и всичко това допълнително засилва желанието му да изучи по-отблизо историята и съвременността на Балканите.
Ламуш изучава средновековни славянски ръкописи, които тогава едва започват да се превеждат и да привличат вниманието на европейската наука.
През 1892 година Ламуш предприема първото си пътуване до България – от Лом до София с файтон. Там се среща с княз Фердинанд, със Стефан Стамболов, с дипломати и общественици, запознава се с политическите и социални реалности на младата държава.
Животът му обаче приема по-особен обрат – той получава военна подготовка и става офицер във френската армия. Именно това му позволява да се върне на Балканите за по-дълъг период. След Илинденското въстание и реформите, които се налага да извърши Османската империя, Ламуш е изпратен заедно с други европейски офицери в Македония, тогава част от Османската империя, за да подпомогне реорганизацията на османската жандармерия. Центърът на неговата мисия е град Серес, но неговият истински интерес е да изучи живота, етнографията и историята на местното население.
От 1904 до 1909 година той обикаля почти всички градчета и села в Македония – Гевгели, Битоля, Демирхисар, Солунско – наблюдавайки живота на народите под османска власт. Именно тогава Ламуш започва да събира материали за бъдещите си трудове, посветени на Балканската история и българския национален въпрос. Той става автор на множество статии и книги, в които подробно разглежда етническия състав на Македония, като твърдо застава зад изконно българския характер на населението там.
След Първата световна война, когато Ньойският договор отнема територии от България, Ламуш е сред първите, които се противопоставят на несправедливите клаузи. Той изтъква, че българското население в Македония е запазило силно българско съзнание и аргументира своите наблюдения с езикови и исторически доказателства – наличието на кратък и пълен член в езика, отпадане на падежни форми и активно издаване на книги на български език още от Възраждането.
Ламуш владее отлично български, руски, турски и албански език и използва знанията си, за да следи на място съдбата на етносите в Македония.
През 1921 година, за заслугите си в защита на българската кауза, той е назначен за български почетен консул в Париж. По-късно става „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет и член на Македонския научен институт.
Особено интересна е връзката му с Горна Джумая (днешен Благоевград), която дълго остава неизвестна за обществеността. Снежана Захариева, дългогодишен уредник в Регионалния исторически музей, открива снимки на Ламуш при откриването на Великия македонски събор през февруари 1933 година, където той присъства и на откриването на паметника на Незнайния македонски четник. На 2 август същата година кметът Панайот Тасев му изпраща писмо, с което го обявява за почетен гражданин на Горна Джумая – знак на дълбока почит към неговата благородна дейност в името на справедливостта към Македония. Интересни са думите в писмото, с което Панайот Тасев се обръща към Леон Ламуш:
Господин Ламуш, Общинският съвет ви моли да приемете като израз на дълбока почит към вас за вашата високоблагородна и безкористна дейност в името на една справедливост към Македония и като знак на благодарност и признателност Ви молим да бъдете член на Горноджумайската градска община, която ви провъзгласява за почетен гражданин на Горна Джумая.
Август 1933 година
На 5 октомври ще се проведе 12-тият Национален туристически поход „По стъпките на Самуиловите воини“, който тази година е посветен на 1011 години от управлението на Цар Самуил. И тази година, традиционната инициатива ще събере туристи и родолюбци от цялата страна, които ще преминават по 5-километровият интерактивен маршрут „Път на Самуиловите..
Не бива да си затваряме очите пред водната криза. Това че през лятото област Благоевград се спаси от тежко безводие, не означава, че трябва да бъдем спокойни и да чакаме това да се случи и на нас. Това, което се случи в Плевен, трябва да ни послужи за пример как да работим в тази посока. Това заяви Георги Динев, областен управител на Благоевград, в..
На 21 септември в Белица ще се проведе VIII –то издание на празника на общината под надслов: „С любов и вяра в общите ценности“. Тогава ще бъдат отбелязани тържествено и 140 години от основаването на Читалище „Георги Тодоров 1885“ – история, която вдъхновява бъдещето и проправя "Път през поколенията". Подготвени са множество събития, които..
Брокерската професия се гради на доверие и затова е важно брокерът да бъде емпатичен, както към клиентите, така и към колегите си. В този контекст нашите усилия са насочени към създаване на устойчива бизнес среда, но без да имаме ясни правила, прозрачност и предвидимост, няма как да се изгради това доверие. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Вяра..
Речта на Урсула фон дер Лай е н представлява вид институционален механизъм за политическото управление , чрез който предс едателят на Е К, да кажем , отчита напредъка и очертава полити ческия дневен ред пред Е вропейския парламент. Това е първата такава реч от втория мандат на Усрула фон дер Лайен. Относно това кои са ключовите..
“Моят съвет към учители, ученици и техните близки, е да изживеят емоциите си в първия учебен ден, независимо дали са само положителни или има и известна доза притеснение. По-добре е не да им противодействаме, а да ги пуснем на воля, да живеем тук и сега, на момента ” – това посъветва от ефира на Радио Благоевград психотерапевтът Любомира..
Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..
Разкъсана облачност
Предимно облачно