Почти нулева реколта от ябълки отчитат тази година в Кюстендилско. Неблагоприятните климатични условия през пролетта са оказали фатални последствия не само върху черешовите, но и върху ябълковите насаждения. Малко по-добра е реколтата от сливи в този край, но и при тези плодове добивите са много под очакваното. За съжаление, такива са констатациите на производители и земеделски експерти в края на стопанската 2025 година, която се очертава като една от най-неблагоприятните през последното десетилетие.
„Наистина, тази година е трагична по отношение на плодопроизводството на територията на цялата страна. Има тенденция към едно трайно затопляне, като за период от почти 30 години, средногодишната температура се е повишила с около 1,5 градуса. Повишаването е най-силно изразено през януари, когато е била отчетена по-висока температурата с 1,9 градуса. През февруари и март отново е имало повишени стойности на среднодневните температури, което води до преждевременно развитие на овощните култури, а пък сланите не ни пощадиха за пореден път и тази година, и затова се получи това почти 100% измръзване на повечето овощни видове. Това е една от причините, тази година нашите овощари почти да не могат да приберат продукция“, коментира в ефира на Радио Благоевград проф. д-р Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил.
В някои райони има плодове от сливи, но те са десетки пъти по-малко в сравнение с миналата година. Докато при ябълките, положението е много по-трагично. Там, където все пак има някаква ябълкова реколта, качеството на плодовете е много лошо. Освен неблагоприятните климатични условия, друга причина за слабата плодова реколта са липсата на валежи няколко поредни години и проблемите с напояването. Подобна е картината и в другите европейски държави.
„Човек няма как да влияе върху климата, но човека може да промени агротехниката за да бъдем по-независими от климатичните промени. Една от тези мерки е създаването на по-устойчиви на неблагоприятните климатични условия сортове ябълки. В момента дейността на отдела по Селекция към Института по земеделие в Кюстендил е насочена точно в тази посока. На Празника на плодородието онзи ден, институтът се представи с 50 сорта ябълки, като по-голямата част от тях бяха хибриди, селекция на института. Това означава, че тези хибриди до известна степен са се справили с неблагоприятните климатични условия. На този празник ние показахме и три хибрида, които вече са в Държавната агенция по изпитване и семеконтрол вече втора година и се надяваме след 3-4 години тези хибриди да бъдат признати като устойчиви точно на неблагоприятните климатични условия. Другото, което могат да направят производителите е да се грижат малко по-добре за своите градини“, допълни проф. Сотиров.
Торенето, напояването и борбата с вредителите са другите агротехнически мероприятия, които стопаните трябва да извършват регулярно в овощните градини.
Земеделският експерт коментира и подпомагането, което очакват до 3 ноември производителите на череши, вишни и кайсии, заради загубите тази година. След това би трябвало да бъдат подпомогнати и производителите на ябълки и сливи.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с проф. Димитър Сотиров:
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла