С 20% по-малко са средствата за земеделие за България след 2027 г.

България ще има достъп до значителни средства в рамките на следващия многогодишен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. Към момента около 65% от средствата все още не са насочени към конкретни проекти. Това заяви европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен, по време на срещата си с представители на по-големите земеделски браншове, миналата седмица в София. По думите му, в  бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС за България, за периода 2028-2034 г., са предвидени 6,2 милиарда евро, което е с 20% по-малко в сравнение със сегашния програмен период. Това е предизвикало основателни тревоги у родните земеделски производители, които са били изразени в конкретно зададени въпроси към еврокомисаря по земеделието Кристоф Хансен.

„Почти всички представители на различни земеделски браншове изказаха своето притеснение, че все пак средствата ще бъдат орязани. Като включим и инфлацията, която се отразява на страната ни, като чели тези 20% ще бъдат малко повече, защото с парите, с които сме могли по-рано да купим дадено нещо, сега цената му е друга. Но, комисар Хансен ни обясни, че някои от мерките за финансиране са били извадени от програмата и ще можем да кандидатстваме по различни други пера, които ще бъдат предоставени“, уточни за Радио Благоевград пчеларят Ралица Петкова, един от участниците в срещата с Кристоф Хансен.

Тя допълни, че на форума е била изразена увереност от еврокомисаря по земеделието за целенасочено финансиране за изграждане на водоснабдителни системи за напояване на земеделските площи. В новия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС с  приоритет ще бъде подпомагано обвързаното производство.

„Това означава, че приоритетно ще бъдат подпомагани хората, които се занимават със земеделие, реализират продукция и има какво да предложат на пазара. За съжаление обаче, в програмата не са заложени средства по така наречената „украинска помощ“. Бе зададен и такъв въпрос на еврокомисар Хансен, защото войната все още не е приключила, но подобно подпомагане не се предвижда. Според Хансен, са били положени усилия за намаляване на стоките от Украйна, които са пречили за реализацията на нашите европейски продукти. Ще се търсят друг вид средства за подпомагане при положение, че войната продължи или се разрасне“, коментира още пчеларят от Благоевград.

Земеделските производители са изразили силно притеснение и от други сериозни проблеми като липсата на работна ръка, нежеланието на младите хора да се занимават със земеделски, както и факта, че европейското подпомагане на българските земеделски производители, продължава да не е равнопоставено на това на европейските им колеги. Според еврокомисар Хансен, засега не е ясно кога може да бъде решен като проблем.

„Търси се решение за подпомагане на пчеларите на брой кошер, както и за опрашването, което се извършва от пчелните семейства в природата. Това е много важно. Надяваме се, да бъде подпомогнат и този сектор, защото, както навсякъде и там, нещата не са никак розови“, коментира още  Ралица Петкова по отношение на европейското подпомагане на Сектор „Пчеларство“.

Тя съобщи, че продължава нейната образователна информационна кампания сред училищата и детските градини в област Благоевград. Вече са започнали посещенията й в различни класове, където разказва на учениците защо са полезни пчелите и пчелните продукти, и как да се храним здравословно.

„Изключително щастлива съм, че тези ми усилия през годините да развивам тази своя дейност, бяха забелязани. Една голяма международна фирма изрази желание да ми бъде спонсор, за да може да достигна до повече деца, до повече ученици, за да осъществим този проект за ролята на медоносната пчела. Тази година ще разгърна дейността си и ще посетя около 30 класа в различни училища в област Благоевград“, съобщи още Ралица Петкова.

Цялото интервю на Биляна Славчева с Ралица Петкова можете да чуете в звуковия файл: