10-и март е Денят на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечествотов България. През 2002-ра г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003-та г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002-ра г. се чества на 27-и януари, да се отбелязва и във всяка държава, съобразно нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10-и март 2003-та г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13-и февруари 2003-та г.
На този ден през 1943-та г. Пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и Софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
Предисторията на този ден започва от гласуването на специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. Това става на 24-ти декември 1940-а г. в XXV Народно събрание. След това България подписва тристранния пакт на 1-ви март 1941-ва г.,а от началото на 1942-ра г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. На 22-ри февруари 1943-та г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Следват нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др. Против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, обаче започва гражданска протестна акция на митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски. В такъв протест се включват и цели обществени организации - Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.
При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят цялостно постигнатата договореност с Берлин. Започва депортиране на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943-та г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти като Димитър Пешев, заместник-председателят на 25-ото Народно събрание.
На 17-и март 1943-та г. Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42-ма депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени.
Алберта Алкалай, основател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество в Бургас "Алеф" допълва картината с имената на хора, съдийствали за спасяването на българските евреи в Бургас. Тази вечер с прожекция на документалния филм "Да помним", създаден от нея, ще се отбележи Денят на Холокоста. Алберта Алкалай, която е българката, работила в екипа на мащабния проект на американския рижисьор Стивън Спилбърг "Шоа" за събиране на документалните истории на спасените евреи по целия свят, заяви, че се надява в следващите филмови проекти на Спилбърг по темата във фокуса да попадне и уникалната история на това, какво се случва с евреите в България по времето на Втората световна война.
Повече можете да чуете от интервюто на Ирина Недева с Алберта Алкалай от звуковия файл.
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР. На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..
На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..
За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..
90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..
Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..