Хубавата ексцентричка

Патрисия Петибон е едно от чудесата на съвременната френска вокална школа. Невероятен артистичен талант, задълбочена музикална подготовка, великолепно школуван лиричен глас, чар и финес - всичко това  притежава  младата  певица, която от 1996-а г. гради престижна кариера на най-големите сцени и концертни зали по света. Този месец на музикалния пазар излезе новият й албум "Хубавата ексцентричка". В него са включени творби от Сати, Пуленк, Рейналдо Хан, Мануел Розентал, Форе и Лео Фере.

Влюбена съм в Ерик Сати. Между 8 и 10 години Пуленк, Сати и Дебюси бяха моите идоли. Те ме омагьосваха! Обожавам пикантния хумор на Сати и меланхолията му също. Животът е смес от Чарли Чаплин и френската култура. Тъй като бях пианистка, хвърлих се на Дебюси, без да изоставям Моцарт, Шуберт и Брамс. Винаги търсех партитурите на Сати и Дебюси, но когато попаднах на "Сократ", стана катастрофа - много бях млада, за да го разбера... В преминаването от трагичното към комичното в моите рецитали имам усещането, че изненадвам публиката. Хумористичният маниер с подсилване на съсредоточаването - ето това е, което искам да нося на сцената, както и в този албум. Всичко започна от пиесата за пиано на четири ръце "Хубавата ексцентричка" на Сати, която обожавам и чието самохвалство ме вълнува. Около този лайтмотив, който се появява на много места в албума, поставям различни пластове и много идеи - например появяват се персонажите на френския кан-кан като Голю и нейният партньор Валентин льо Дезосе и т.н. Тъй като текстовете са много хапливи, трябваше да адаптирам моя глас за всяка песен, разбира се. Работейки на сцената с различни партньори ни идваха много идеи и можехме да си ги позволим в този репертоар – нещо, което не бих направила с Шуберт или Шуман, споделя Патрисия Петибон в интервю за френското списание "Classica".