Доближава ли се "нова" Гърция до мечтите на Корнелиус Касториадис - разговор с Явор Тарински и Петър Пиперков от Социален център "Аделанте"

Атинската демокрация. Какво направиха атиняните? Нещо наистина много интересно. Гърците изобретиха изборите. Това е исторически удостоверен факт. Може би допуснаха грешка, но създадоха изборите! Кои били избирани в Атина? Магистратите не били избирани. Магистратите били назначавани чрез жребий или чрез ротация. За Аристотел, спомнете си, гражданин е този, който може да управлява и да бъде управляван. Следователно всеки е способен да управлява и за това се теглел жребий. Защо? Защото политиката не е работа на специалисти.

Тези думи от гръцко-френския философ Корнелиус Касториадис си припомня днес Европа след победата на гръцката радикална левица Сириза.

Днес в Социален център Аделанте е представянето на сборника "Проектът за автономия". Текстовете в сборника са на Корнелиус Касториадис, определян и като вдъхновител на бунта на студентите през май 68 година в Париж.

Защо Касториадис е важен за  активистите от "Аделанте"  почти 20 години след смъртта на Касториадис и какво ще научи човек, ако се интересува от пряка демокрация от този гръцко-френски философ е темата на разговора със съставителя на сборника Явор Тарински и издателя Петър Пиперков, който е инициатор и на сайта "Живот след капитализма".

През 1945 година Касториадис напуска Гърция и отива във Франция. Не се завръща на практика никога заради военната диктатура.  Във Франция работи като икономист и директор на стратегически отдел в OECD.  През1949-г. основава заедно с Льофебр списание «Социализъм или варварство» (Socialisme ou Barbarie). По това време се разделя както с троцкизма, така и с ортодоксалния марксизъм. От края на 80-те години на ХХ век  преподава философия и обществени науки във Висшата школа за социални науки в Париж (Ecole des Hautes en Scientes Sociales). 

Корнелиус Касториадис е интересен с това че, критикува както капиталистическата система, така и  съветския режим и марксизма и сталинизма. За разлика от други френски леви интелектуалци, той няма особени илюзии относно съветския блок. Основателят на "Социализъм или варварство", Корнелиус Касториадис никога не се е заблуждавал от „народните републики” и „свободния свят” и ясно показва как източният (тоталитарен) и западният (фрагментарен) „бюрократичен капитализъм” контролират живота ни отвън, докато хората се съпротивляват и импровизират алтернативи, произтичащи от и сливащи се в „проект за автономия”, изисквайки свободно и равноправно демократично участие в определянето на своята съдба.

“Проектът за автономия” е първият по рода си сборник, съставен изцяло от текстове на Корнелиус Касториадис, който цели запознаването на българската публика с проекта за автономия - основна концепция в трудовете му. За него автономията означава състояние, в което хората сами създават собствените си закони и институции (едновременно на индивидуално и на социално ниво) чрез пряка демокрация и напълно осъзнават, че самите те са тези, които правят това, а не някоя външна сила (Бог, предци, историческа необходимост и т.н.).

Освен за почитателите на идеите за пряка демокрация разговорът в студиото на "Хоризонт до обед" е интересен и за тези, които се питат колко важен е за Гърция и съвременните тенденции там философът, бивш троцкист, теоретик на автономията Касториадис и дали неговите идеи вдъхновяват хората, които сега например застанаха зад Сириза.

Според събеседниците особено актуална в български контекст е мисълта на Касториадис, че Бюрокрацията винаги е враг на демокрацията.