Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България е единствената страна където финансовият регулатор, без да разбира от медии, глобява за медийно съдържание и това е сериозен проблем, според комисаря по човешките права към Съвета на Европа

България потъва надолу в класацията за свобода на медиите на международната организация Репортери без граница от 100-тното до 106-то място само за една година. Необходимо е България да подобри свободата на медиите  - това беше и една от новините от посещението у нас на Комисаря по човешките права към Съвета на Европа Нийлс Муйжнийек. Активист за човешки прави и политолог, преди поста си в Съвета на Европа, Нийлс е председателствал Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, бил е министър на социалната интеграция, анти-дискриминацията и малцинствата в Латвия. В Съвета на Европа, където отговаря за човешките права, е от 2012г. Той беше на тридневно посещение у нас, за да подготви първия от 2009-та година насам доклад за спазването на човешките права у нас.  Защо медиите се оказват един от основните проблеми според този представител на Съвета на Европа ще чуете от материала на Ирина Недева.

Това е първата от 2009 година насам проучвателна визита от Комисаря по човешки права към Съвета на Европа с цел да  подготви доклад за състоянието на човешките права в България. В България днес три са основните теми, които вълнуваха комисаря по човешки права на Съвета на Европа - медиите, защитата на децата и хората с увреждания,и бежанците,  Обяснението защо сега според Нийлс Муйжнийек.

Да това е редовно посещение, трябва да посещавам всичките 47 члена на Съвета на Европа, а България не е била посещавана доста време и не е правен цялостен доклад за нея. Не правим доклади за всичките страни - избираме ги по това от колко време Съветът не е правил специални доклади за една или друга определена страна, търсим географски баланс. И на трето място - ако има кризисна ситуация - отивам по-често. И затова сега реших, че е добро време да дойда в България.

В туитър акаунта на Комисаря по човешки права Нийлс видях как изглежда инфографиката от неговите предишни доклади - например за Унгария - там тревогите и препоръките са повече от графата позитиви, затова го питам как ще изглежда съотношението между тези три графи - позитиви, тревоги, препоръки  -  в доклада  за България?

Видях някои проблеми, но и някои добри практики и предизвикателства,  които трябва да бъдат решени. Медиите например.

Комисарят по човешки права Нийлс Муйжнийек директно назова медиите като основен проблем.

Финансови глоби за медии от финансовия регулатор

Проблемът, който поражда най-големите ми тревоги е  властта на Комисията по финансов надзор да събира глоби от медии или медийни групи заради съдържание. Не съм чувал за нито една друга държава където това би било възможно. Това е неприемливо и аз подчертах много остро тази позиция пред българските власти. Казах им, че наистина сте единствената страна, която прави това,и второ напълно неподходящо е да има финансова институция, която нищо не разбира от медии, а да събира глоби заради медийно съдържание. Ако се тревожите от манипулации на пазара или създаване на паника има съвсем легални други инструменти включително в Наказателния кодекс. Това не трябва да се случва по този начин.

И още веднъж - отчетливо подчертано за медиите:

Това е най-сериозният проблем, който виждам,


Казва комисарят по човешки права към Съвета на Европа. А на въпросът ми наистина ли България има, така да се каже, принос в създаването на непознати досега инструменти за натиск над медиите Нийлс Муйжнийек допълни, че са направили проучване от Съвета на Европа и наистина не са намерили друга. Питам го дали  смята, че глобите от финансовия надзор може да са нова форма на цензура?

Да, смятам, че може да има вледеняващ ефект върху свободата на медиите.  Всеки журналист, който пише върху финансовата система и критикува правителствената политика, може да се окаже глобен. Глобите са високи и могат да ликвидират една медия. Това е много сериозен проблем и трябва много бързо да бъде решен.

Питам го дали смята, че интересът за подобен натиск над медиите е политически или е икономически?

Трудно ми е да преценя мотивацията за натиск, дали е свързана с  ужасяващи политически или икономически групировки. Но анализирам въздействието на подобна мярка и виждам, че ефектът е ясен - това ще направи писането по определени теми трудно, защото заплашва финансово отделни медии или медийни групи и това може да доведе до още по-лошо състояние медийния плурализъм, който и без това вече е проблематичен за България.

Европейските пари за комуникация

Още един проблем от медийното поле е привлякъл вниманието на комисаря по човешки права на Съвета на Европа Нийлс Муйжнийек .

Изненадах се да чуя за проблема с използването на европейските пари за комуникация в медиите. Тези парични суми не са големи, но предполагам, че за българският медиен пазар са значителни. Така че ако има съмнение за несправедливо разпределение на европейските пари за комуникация, които подпомагат някои медии за сметка на други, това е проблем, който също трябва да се реши. Как? Би могло с препращане към Закона за радио и телевизия от 2004 година и Етичния кодекс, описан там. Или пък чрез някакъв друг механизъм. Това  е лесно да се направи и мисля, че срещнах разбиране от страна на българското правителство.

И разбира се остават въпросите за прозрачността на медийната собственост и медийната концентрация. Те са общ проблем в Европа и не особено лесно решим за жалост. Но мисля, че има един ключов въпрос, който стои зад тези проблеми - въпросът за парите нужни за устойчива и независима медийна среда и медиен плурализъм, и европейските усилия за комуникация, вкл. европейските пари за комуникация.

Предизвикателствата пред обществените медии: орязването на държавното финансиране и натиска на пазара, рейтингите и мисленето чрез реклама

Поставям въпроса за обществените медии в Европа. Не само защото правим интервюто за общественото радио, но и защото виждаме натискът на пазара върху обществените медии и размиването на границите между обществени и частни медии. Кои са най-големите предизвикателства пред обществените медии питам.

Най-големите заплахи и за обществените медии бяха това те да са оръжие на правителствена пропаганда.Виждам, че не това е случаят в България.  Чух доста добри неща за обществените медии, Съвета за електронни медии и неговия председател.

Но с намаляване на бюджета например правителството може да наказва обществените медии за техните критични коментари например.

Да, това е основното опасение в обществените медии. Това, че те са недостатъчно добре финансирани. И то защото са станали твърде независими. За мен е трудно да преценя какво е положението защото на много места в Европа има сериозни бюджетни рестрикции. Най-известният подобен случай е от Гърция където закриха за кратко обществената телевизия и радио.

От моя гледна точка обществените медии имат огромна роля,  която никой друг не може да запълни. Има теми, които не са най-секси темите от гледна точка на рекламата, не са най-продаващите, не са най-забавляващите и не са най-вдигащи рейтинга. Като човешките права, Украйна, НАТО и Европейския съюз.  Проблемни теми, които изискват сериозен дебат като уязвимите групи, за които повечето хора искат да не чуват - малцинствата, правата на хомосексуалните. ... Тук е  ролята на обществените медии. Затова те са  крючов играч и освен за медийната свобода те са важни и за гражданското образование.

Инструментите за гарантиране на свободата на медиите и информацията

Съветът на Европа подготвя в момента  Система за бърза реакция  за заплахи над свободата на медиите, в сътрудничество с така наречената Защитна мрежа на журналистите.Това е по-широка инициатива на Съвета на Европа, не само на отдела по човешки права научихме от Нийлс  Муйжнийек . Инициативата е на различни медийни асоциации и журналисти в Европа и е адресирана от Генералния секретар на Съвета на Европа. Става дума за Интернет базирана платформа за заплахи спрямо журналистите -  драстични случаи, когато законите срещу обидата се използват за запушване на устата на медиите, или налагането на непропорционално високи глоби за журналистите в дела по обида.

Тази платформа ще бъде допълнително средство за осигуряване на защитата на независимостта и свободата на медиите на базата на събраната информация.

Нийлс  Муйжнийек  казва в една от статиите си, че правителствата трябва да положат усилия 2015 година да е по-добра за независимостта на медиите. Питам го какво може да накара правителствата да се загрижат?

Всяка атака срещу журналист или медия е така срещу демокрацията, която изисква политическа реакция от страна на правителството.  Когато журналистите са заплашвани или атакувани те се нуждаят от полицейска закрила.

Подслушването на журналисти, обаче не е част от полицейската закрила, която комисарят има предвид. Съветът на Европа препоръчва на вътрешните министри да обучат полицията да не пречи на медиите, а напротив, да защитава журналистите в случаи на масови безредици или когато отразяват протести, например.

Това е проблем, който съществува и в България, но и в Турция, Украйна, и Испания. Срещнах журналисти които са били  наранени от полицията докато са отразявали протести независимо, че  ясно са били обозначени като медии.

Декриминализация на обидата

"Ако някога мафията заплашваше живота на журналистите, днес съдебните зали могат да запушат устата им" - е един от изводите на Комисаря по човешки права към Съвета на Европа, и затова той лично подема кампания за декриминализация на обидата, когато става дума за публични личности и тяхното медийно отразяване. Това обаче не трябва да се бърка с нуждата от засилване на санкциите срещу езика на омразата към уязвими малцинства.

Санкциониране на езика на омразата

Медийното възпроизводство на омразата към отделни малцинства трябва да бъде идентифицирано като проблем и да бъде санкционирано според Комисаря по човешките права. Това включва и обучения вътре в съдебната система, която от прокуратурата до съда предпочита по инерция да разглежда случаите на език на омраза или престъпления от омраза като обикновени прояви на хулиганство. 

Бих искал да видя по-ревностен отговор чрез наказателния кодекс към престъпленията от омраза и езика на омраза. Разговаряхме по тази тема с главния прокурор. Те имат добри вътрешни правила за идентифициране и наказателно преследване на престъпления и език от омраза, но те почти не се използват на практика.

Комисарят по човешки права към Съвета на Европа  е разговарял и с председателя на СЕМ за случаите на език на омраза в медиите, и сподели, че Георги Лозанов е изразил фрустрацията си от това, че може да накаже само медията, но не и извършителя, този които е използвал език на омраза. Ние, журналистите, пък знаем, че понякога политиците са тези, които използват език на омразата, и често те са съвсем недосегаеми заради депутатския си имунитет или бронята на властта.  И че прицел на техните напълно свободни от регулация остри изказвания стават не само чужденците, мигрантите и бежанците, но и традиционните малцинства като ромите например.

Декриминализация на обидата, като основания за санкция над журналистите, но криминализация на езика на омразата, когато се използва от журналистите - питам накрая комисаря по човешки права на СЕ дали това има предвид.  Ето отговорът на Нийлс Муйжниек

Точно така, Много хора си мислят, че имат право да кажат каквото си поискат. Но това не е така. Не бива открито да подбуждаш към омраза спрямо определени групи от хора, защото това може да доведе до насилие срещу отделен човек заради неговата принадлежност към малцинствена група. Не бива да насърчаваш хората да упражняват насилие спрямо групи от хора. И разбира се, че е важен контекстът, но не е въпрос само на журналисти . Когато политиците използват езика на омразата те би трябвало да носят специална отговорност, защото това какво те си позволяват да кажат изпраща сигнали до държавните служители, до администрацията, до полицаите и до техните избиратели за това какво е допустимо.

Интервюто на Ирина Недева с Нийлс Муйжниек можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Одеса е атакувана с балистични ракети

Одеса е атакувана с балистични ракети, в града отекнаха експлозии, съобщи кметът на града Генадий Труханов в приложението "Телеграм". Местните власти призоваха всички жители да се укрият в бомбоубежищата. Местните канали в "Телеграм" съобщават за поразена цел близо до жилищни сгради в града. Българите в Одеска област наброяват над..

публикувано на 25.11.24 в 11:04
Васил Божков

Втори неуспешен опит за старт на дело срещу Васил Божков

За втори път не успя да започне разпоредителното заседание по второто дело срещу Васил Божков в Софийския градски съд. Той е обвинен в опит за изнасилване на Мария Филипова, за подбудителство към умишлено убийство на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова. По делото подсъдим е и Николай Станков. Той е предаден на съд за стрелбата срещу..

публикувано на 25.11.24 в 10:57

Бум на случаите на домашно насилие в Гърция

Нараства вълната от домашно насилие в Гърция. Властите променят наказателния закон. Гръцката полиция публикува шокиращи данни за размерите на домашното насилие. За първите десет месеца са регистрирани над 15 хиляди случaя,което е двойно повече от миналата година. Арестувани са 11 300 души, обвинени в насилие. Повечето от жертвите са жени,..

публикувано на 25.11.24 в 10:35

Експрети: Подкрепата към приемните семейства е заменена със свръхконтрол

Подкрепата към приемните семейства е заменена със свръхконтрол. Около това мнение се обединиха Гинка Илиева и Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа. От днес - 25.11, до 27-ми ноември в София ще се проведе Националната годишна среща по приемна грижа. Този година фокус на форума е предизвикателното детско поведение и..

публикувано на 25.11.24 в 10:25
Елена Ласкони и Калин Джорджеску

Калин Джорджеску и Елена Ласкони на президентски балотаж в Румъния

Прозападният румънски премиер Марчел Чолаку изпадна от надпреварата за президентския пост, сочат почти окончателни резултати от вчерашните избори за държавен глава в северната ни съседка, предаде АФП. Чолаку остава на трето място с 19,16% от вота при преброени над 99% от бюлетините. Проруският независим кандидат Калин Джорджеску е първи..

публикувано на 25.11.24 в 10:22

Близкият изток, Украйна и Тръмп са водещи теми на среща на външните министри от Г-7

Близкият изток, Украйна и Тръмп ще са сред водещите теми в дневния ред на започващата днес двудневна среща на министрите на външните работи на страните от Г-7 в италианския град Фюджи, предадоха агенциите ДПА и АНСА, цитирани от БТА. Това е последната среща на на външните министри на страните от Г-7 за тази година, през която ротационен..

публикувано на 25.11.24 в 10:18

Образованието в България VS образованието в чужбина

Нов български университет организира серия от събития, уебинари и лекции, които ще запознаят бъдещите студенти с богатото разнообразие от програми и възможности за обучение . Инициативата, която започва днес и ще продължи до 29 ноември, е част от кандидат-студентската кампания на Университета и тази година ще се фокусира върху темата..

публикувано на 25.11.24 в 10:16