Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Събота 150“ икономистът Даниел Грос, един от известните европейски коментатори в Брюксел, който е и директор на Центъра за европейски политически изследвания, по повод кризата на еврозоната и поредния спасителен заем за Гърция:
Това не е криза, която Европейския съюз (ЕС) може да реши - през тази година видяхме, че кризата може да бъде решена само в Гърция и само гръцко правителство може да започне да прилага реформи. Единственият въпрос, който беше изяснен през тази година, беше, че еврозоната не може да бъде изнудвана от Гърция. Офертата е ясна – ако Гърция продължи с реформите, ще получава финансиране, ако не – ще се оправя сама.
Грос поясни, че макар огромния шанс Гърция да излезе от зоната с обща валута до последния момент, правителството в Гърция е направило своя избор, който се затвърждава и мнението на обществото, изразено на състоялите се избори:
Изборите показаха, че над 70% от гласовете отидоха в подкрепа на оставането в еврозоната. Естествено, възможно е правителство на малцинството да направи нещо лудо. Гръцкият народ първо каза, че иска да остане в еврото, без да плаща за това, но после – когато избора беше "или плащате или сте вън“ и те решиха да останат. Незнаем дали това ще продължи вечно - икономиката е стабилизирана и не очаквам Гърция да просперира, но поне влошаването й беше прекъснато.
Грос обясни, че еврозоната може да функционира само тогава, когато членове й спазват минимален стандарт за разумно държавно управление, защото въпреки всичко еврозоната не може със сила да налага дълбоки реформи в страните-членки:
Ако в страни като Гърция корупцията не се изкорени, ако политическите решения се вземат против интересите на държавата и в полза на определени групировки, общото управление на еврозоната не може да направи нищо, за да спре правителството да съсипе собствената си държава – само гръцката политическа система и гражданите могат.
Даниел Грос коментира и ролята на Германия и поведението на страната спрямо миграционните потоци:
Германия се оказа в доста по различна роля, от тази, която играеше при кризата с еврото - там всички зависеха от немското финансиране и искаха солидарност от Германия. После нещата се обърнаха и сега Германия иска солидарност от останалите. Получи се така, че източноевропейските държави, които години наред насила бяха изолирани, сега сами решиха да се затворят за външния свят. Въпреки, че в страни като Полша и България броят на чужденците е минимален, бих казал, че те биха имали интерес от имигрантите поради застаряващото и намаляващо население, но при тях логиката не е икономическа – става дума за дълбоко вкоренено чувство на несигурност, на неувереност, което все още властва в източната част на ЕС.
Грос поясни, че въпреки предупрежденията от страна на Германия за солидарност на източноевропейците спрямо бежанците, политиката на ЕС спрямо еврофондовете няма как да бъде променена коренно, но със сигурност ще се усети разлика при бъдещото преговаряне на бюджета на структурните и кохезионни фондове.
Ентусиазмът на Германия и останалите северни страни да плащат ще бъде още по-малък, подчерта икономистът.
Относно опита на ЕС да посредничи между Русия и Украйна, договаряйки мирно споразумение в Минск за спиране сепаратисткия конфликт в Донбас, и продължилите санкциите срещу Русия, макар и с минимален ефект, Грос допълни:
Държавите, които твърдят, че плащат висока икономическа цена, изцяло грешат, защото 90% от намаления руски износ се дължи на падналите цени на петрола, а руският внос като цяло така или иначе щеше да падне. Допълнителният ефект от европейските санкции върху Русия е нищожен – от порядъка на 500 милиарда евро неосъществен износ за целия ЕС.
Ако са честни, европейските правителства трябваше да признаят, че Русия спря да внася стоки по други причини, а не заради санкциите. Тези санкции не оказват незначителен ефект върху руската икономика. Те са просто политически инструмент – единственият начин ЕС да изрази мнението си, че не е съгласен със ставащото в Източна Украйна. Руската намеса там затихна по други причини.
Интервюто чуйте в звуковия файл.
Цената на литър гориво ще скочи с 40 – 60 стотинки от 1 януари 2027 г. Това показват изчисленията за горивата у нас, като се спазват изискванията на Зелената сделка. Това съобщи председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев в интервю пред БНР. "Това означава, че на 1 януари 2027 г. ние трябва да качим изкуствено..
В световната статистика Украйна не фигурира в момента с добив на редкоземни елементи , но има възможности тепърва да се разработят подобни находища , което зависи от съдържанието на полезния компонент в тези находища. Това каза пред БНР доц. Светослав Георгиев, д иректор на Геологическия институт при БАН, като уточни, че Украйна е богата на..
Отказът на правителството да внесе в НС законите по ПВУ, означава, че България ще загуби предвидените средства. Това заяви в кулоарите на парламента депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев. Той обвини ГЕРБ, че в продължение на две години отказват да приемат заложеното в плана законодателство, въпреки настояването на ПП-ДБ:..
Призовавам за голяма комуникационна кампания на правителството и медиен дебат между поддръжници и противници на еврозоната, защото през последните години се чуват гласовете само на противниците и повечето неща, които казват, не са истина! Това каза пред БНР финансистът Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката и..
Реакцията на ДПС на Доган не може да разклати управляващата коалиция. Това може да стане само при силно противоречие между двете водещи фигури в нея Делян Пеевски и Бойко Борисов. Това прогнозира комуникационният експерт от "БОЕЦ" Весислава Танчева в интервю пред БНР. "Или рязко увеличение на влиянието на третата индиректна фигура в..
Председателят на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски обвини ДПС-ДПС, че рекетират управляващите за постове срещу подкрепа за кабинета. "Безгласни деребеи. Те си избраха тази унизителна роля. Те дори не са патерици, някакви клечици или не знам какво са. Като бяха решили, че после ще изнудват брутално. Явно са се разочаровали, че рекетите не им се..
И през 2024 година продължава тенденцията за масово служебно разпределение на хората в частните пенсионни фондове – близо 100 000 души, сочат данните на Комисията за финансов надзор за миналата година. Това са 90% от общия брой новопостъпващи лица в най-масовите универсални фондове. Служебно разпределение се прави за всички, които не са си..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...