Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

А. Фененко: От 300 години няма поколение в Източна Европа, което да не е познавало промяната на границите

Алексей Фененко
Снимка: Николай Кръстев

Най-големият урок от Кримската война е свързан с това, че между големите и великите държави не може да има вечен мир. Спомняте си 1815 г. – края на Наполеоновските войни, когато бе провъзгласено, че от тогава нататък мирът е настъпил завинаги в Европа и започва епоха без войни. Не минават 40 години и започва нова война. И тук според мен е големият урок – че конфликтите между големите страни стават неизбежни, когато старият ред изчезва и трябва да бъде заменен с нещо, което в никакъв случай не може да се каже, че става по мирен начинТова каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" доц. Алексей Фененко от Катедрата по международна сигурност във Факултета по световна политика в Московския държавен университет "Михаил Ломоносов" по повод 160-годишнината от Кримската война. 

Вторият урок е, че не трябва никога да преоценявате своите сили и възможности. Ето например, руският император Николай надценява възможностите на Русия, смятайки, че тогава Австрия и Прусия ще застанат автоматично на негова страна, а по сушата влиянието на Русия е сигурно. Това остава най-сериозният мит, по времето на император Николай Франция винаги е била възприемана като опасен противник в континентално значение.

Третият и важен момент, е че никога не трябва да бъдете предварително убедени какви последствия може да доведе едно или друго събитие. Франция е смятала, че след Кримската война е наказала Руската империя за поражението през 1812 година, а Англия е смятала, че допринася за отслабването на Русия, което обаче довежда до желанието на Русия да се ориентира на юг към Индия и само след 15 години индийските владения на Лондон се изправят пред голяма заплаха, дори в по-голяма степен от тази преди Кримската война.

След 160 години руско-западното противопоставяне е по силно от руско-турското, убеден е той:

Като правило, историята показва, че без вмешателството на трети страни Русия и Турция се договорят доста добре в историческите си отношения. Спомнете си периода Мустафа Кемал Ататюрк или пък на последните 15 години, когато Русия и Турция изградиха отношения, надхвърлящи всички позитивни прогнози, или пък се върнете към управлението на Николай Втори от 1829-1841 г. до Лондонската конвенция. Колкото и да е странно, Русия и Турция, без да има някой, който да се намеси в техните контакти, винаги намират бързо компромис. Да, понякога това става трудно, но все пак са се решавали проблемите, но когато между тях влиза някой трети, противопоставянето между Турция и Русия става по-сериозно

След Кримската война Русия губи влиянието си на Балканите, смятат историците. Алексей Фененко обаче е на мнение, че тя не е имала фактическо влияние на полуострова преди нея:

Ето, имаме случая с Гърция, която Русия подпомага, и виждате, че когато тя става независима държава, веднага се преориентира към Великобритания. Сърбия, Черна гора и България в този момент все още не са били независими страни. А що се касае до влиянието във Влахия и Молдавия, Русия не го загубва. Но тук се налага изводът, че не можеш да загубиш това, което нямаш фактически. Затова смятам, че Русия нищо специално не губи в тази област, а Гърция доста по-рано е била изгубена за Руската империя. 

160 години след войната светът отново говори за Крим, защото полуостровът и днес представлява "контролния пакет от акции в Черно море", убеден е експертът.

Този, който владее Крим, той господства и над Черно море. Такова е географското положение на този полуостров, показващо ключовото му значение в Черноморския регион. Без Крим Русия би останала встрани и би била второстепенна сила в Средиземно море, а връщайки си Крим, тя става преобладаващ играч в Черно море и всъщност затова е естествено, че отново Крим е в центъра на всички разговори и действия.

Кажете ми поне едно поколение в Източна Европа през последните 300 години, което да не е познавало промяната на границите, заяви експертът в отговор на коментар, че анексирането на Крим е нарушение на международните принципи, свързани с ненакърнимостта на границите:

Ако възприемаме границите от 1991 година като някаква ценност, то тогава ще сте прав, но ако напротив, не ги смятаме за окончателни, то тогава нещата съвсем няма да са такива, заключи той.

Интервюто на Николай Кръстев с Алексей Фененко можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Делян Пеевски

Пеевски призова областните управители от ДПС-НН да напуснат постовете си

Председателят на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски призова областните управители, които са членове на формацията, да напуснат местата си с мотива, че правителството е срамно. "Призовавам областните управители, които са членове на ДПС, днес още да напуснат областните управи. Ако искат да са членове на ДПС и да имат бъдеще в ДПС, когато аз..

публикувано на 23.01.25 в 10:08
Георги Стефанов

Георги Стефанов: Никой не оттегля факта, че има изменение на климата

Отказът на Тръмп от Парижкото споразумение де факто няма да доведе до големи сътресения. Проблематична точка може да бъде приносът на САЩ в глобалното подпомагане на преодоляването на негативните аспекти на климатичните промени - този т. н. Глобален фонд за адаптация" в размер на 300 милиарда долара годишно. Това каза за БНР Георги Стефанов -..

публикувано на 23.01.25 в 10:04

Временната комисия за влиянието на САЩ у нас отпадна от дневния ред на НС

Депутатите решиха да променят дневния си ред и по предложение на "ДПС - Ново начало" отпадна първата точка в програмата им - за създаване на Временна комисия, която да разследва наличието на влияние на САЩ върху България, включително чрез неправителствени организации и фондации.  Това доведе до спор между вносителите на предложението..

публикувано на 23.01.25 в 09:55

Какво се случва в Детската онкохематология в ИСУЛ? Предстои проверка по родителски сигнал

Майка на дете, което се лекува в онкохематологията на Университетската болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" е отправила анонимно писмо до фондация "Даная", в което изразява възмущението си от условията за лечение в болницата. От своя страна, от фондация "Даная" са сезирали по сигнала ИА "Медицински надзор" и Министерството на здравеопазването и..

публикувано на 23.01.25 в 09:21

Протестиращите в Сърбия с призив за обща стачка утре

Протестиращите от месеци в Сърбия призовават за обща стачка утре. Призивите идват от студентите, които организират блокади в цялата страна след рухването на бетонната козирка на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември. Тогава загинаха 15 души. Вчера част от преподавателите в различни сръбски университети обявиха, че не искат да провеждат изпити и..

публикувано на 23.01.25 в 09:17
Разрушена сграда в Запорожие, 29 септември 2024 г.

Най-малко една жертва и десетки ранени при руска атака срещу Запорожие

Един човек загина, а други 25 бяха ранени при руско нападение с дрон и ракети срещу югоизточния украински град Запорожие, съобщиха местните власти. Повече от 20 000 жители са останали без електричество и отопление в резултат на атаката през нощта, заяви губернаторът Иван Федоров. Причината според него е унищожаването на енергийно..

публикувано на 23.01.25 в 08:54
проф. Надя Миронова

Проф. Надя Миронова: Финансовото състояние на НДК е добро

Към този момент всичко е подредено и ясно. НДК е готов да посрещне следващите предизвикателства. Това заяви пред БНР новият изпълнителен директор проф. Надя Миронова. По думите ѝ, най-голямото предизвикателството е модернизирането и поддържането на материалната база . Зала 1 – най-популярната, е в състояние, което изисква основен..

публикувано на 23.01.25 в 08:25